Това което искам да споделя с вас няма нищо общо с Рударци, но Интернет е необятен, за това нека не сме егоисти. Статията е препечатка от сайта на в-к "Капитал" с автор Радослав Райков, на когото искам да изкажа огромни благодарости...

Истории Руска Америка - злато и сняг

Географско и историческо пътешествие в Аляска, където ескимосите говорят на развален руски, а спомените за руските изследователи и колонизатори живеят и до днес

Радослав Райков

На масата добродушно мъркаше самовар. Въпреки че беше доста поочукан и му липсваха някои части, той все още се справяше със задълженията си. Ако се съди по това, че медната му повърхност беше лъсната до блясък, беше ясно, че с него се отнасят грижливо, че "старецът" е на почит и уважение. В ъгъла висяха икони, украсени с ярки изкуствени цветя, миришеше на прясно изпечен хляб.
Помислих си - също като в стара Русия, още повече че през прозореца се чуваше камбанен звън, а зад покрива на съседната къщичка надничаше църковен купол. В началото не се усетих, когато домакинята сложи на масата купичка със захар и каза нещо като сахарок. След това спомена "сай" и започна да запарва чая в малко порцеланово чайниче. Изрече блютса и на масата се появиха чаени чинийки.
Едва тогава се досетих. Та това са руски думи. Те непрекъснато се дочуваха в разговора, който домакините водеха на юпик - местен диалект на ескимоския език. Думите калебак (хляб) и маслак (масло), саси (часовник), оски (очила), сайникак (чайник), суднак (съд, кораб) и други вероятно са били заимствани от руснаците, които първи са се заселили по тези места. В замяната на "ч" с "ц" или "с" в тези думи дори се долавя конкретното влияние на крайморския диалект. Така говорят в Архангелска област, в Карелия, а именно оттам са били първите пионери, дошли по тези земи. Впрочем не е изключено това да е и чисто ескимоски акцент. Не може също така да не се забележи, че всички те означават предмети от първа необходимост. Значи, ако нещо ни потрябва, всеки от нас може да се разбере с американските ескимоси благодарение на руския език, който учехме в училище.

Още нещо, което свързва Русия и Аляска, съвременния 49-и щат на САЩ, е православната църква. Преобладаващото мнозинство от алеутите, много ескимоси и индианци и досега се смятат за православни. В селищата и градовете на Аляска са се запазили църкви и параклиси от онези времена. Все едно си попаднал някъде край Северна Двина или Мезен. Дървените къщи и складовете са потънали в преспи. От къща до къща, а също така до реката и гората, са утъпкани пътеки. В средата има малка дървена църква със син купол и златен кръст. Службата тук обикновено се води на църковнославянски език, макар че той вече е неразбираем не само за енориашите, но често и за свещениците. Разказват, че на Алеутските острови и на островите Прибилов все още се срещат старци, които четат и разбират псалтира или други църковни книги.
Из старите гробища на Аляска още стоят, а на места вече са паднали, обрасли с мъх осмовърхи кръстове с църковнославянски или руски надписи. А в Ситка като паметник на Инокентий Венеаминов се издига построената с негови усилия Михайловска църква - сега наричана "Сейнт Майкъл". Отец Венеамин направил съвсем сам, без ничия помощ, голям часовник за камбанарията й. Църквата била завършена през 1848 и украсена с Богородична икона, нарисувана от великия руски портретист Владимир Боривиковски. През 1966 в Ситка избухнал пожар. Катедралата изгоряла почти до основи, но реликвите, които се пазели в нея, били спасени, а по-късно било възстановено и самото здание.

В църквата на село Николско вниманието на руските археолози било привлечено от иконата на Николай Чудотворец, обкована в сребро - превъзходен образец на стила барок. На обкова имало дата - 1794 г., времето на бурната дейност на самия Шелихов. Археолозите (всичките сибиряци) били поразени. Точно по това време иркутските златари са правели такива обкови. Значи изделията на тези майстори и художници са се разпространили не само из сибирската земя, но и тук, в руските владения отвъд океана. Но какво казват самите археолози: "Като се отбихме в Николската църква, видяхме държавния флаг на Съединените щати... Но когато отворихме молитвеника, издаден в 1943 г., по който православната църква провежда службата по време на ектенията [молитва, произнасяна гласно и провлачено от свещеника, която хорът допълва], прочетохме: "Още да се помолим Господу за руската страна и за тази страна и нейния президент." Повече от 100 години са изминали от времето, когато от мачтата на централния площад в Новоархангелск - сегашният Ситка, било спуснато бавно руското знаме. На негово място било издигнато знамето на Съединените щати.
Но както се вижда, паметта за руското присъствие е все още жива в Аляска. Свидетелствата за това са многобройни. Това са и руските наименования върху географските карти, и руските думи, възприети от аляските алеути и ескимоси.

Но откъде е започнало всичко? Било Илинден, 20 юли (по стар стил) 1741. Вече се свечерявало, когато корабът "Свети Петър" с командир Витус Беринг хвърлил котва край неизвестен до момента остров. По традиция островът получил името Свети Иля. Зад него се простирала обширна земя, на хоризонта се виждали покрити със сняг планински върхове. Така било извършено едно велико географско откритие. Била достигната северозападната част на Америка. Корабът продължил по-нататък и на 13 август моряците отново открили неизвестна земя, този път група острови. Те били наречени Шумагински. Продължили още по-нататък, докато не достигнали континента. Обратният път се оказал невероятно тежък. Очаквали ги жестоки есенни бури, недостиг на продукти и вода, остър скорбут. Не всички моряци се завърнали вкъщи. Но подвигът им не останал напразен. И въпреки това може би не те са първите руснаци, достигнали "Голямата страна". Появяват се нови и нови потвърждения на старите предания, че петдесет, а може би дори сто години преди експедицията на Беринг на "големия остров отвъд морето" живеели брадати хора, които носели дълги дрехи, кланяли се на икони и наричали руснаците братя. Една от хипотезите твърди, че е възможно това да са потомци на казаците, които плавали с Дежньов и през 1648 се отделили някъде близо до Беринговия проток, след което били обявени за безследно изчезнали.

Завладяването на Аляска става благодарение на смелия търговски син Гришата Шелихов и на изследователя Александър Андреевич Баранов. Шелихов попаднал за първи път в Охотск (изходния пункт за Аляска) през 1774 и макар че този рибарски град никога не му бил по сърце, съдбата го свързала с него до самата му смърт. Той пристигнал тук като обикновен служещ при богати сибирски търговци, а го напуснал като човек, известен в цялата Руска империя под името Росийски Колумб.
В устието на река Урак Шелихов построил корабите си и през 1782 ги повел към американските брегове. Две години по-късно в средата на юли в пристанището влязъл руският галеон "Три светители". Тук Шелихов за пръв път стъпил на аляска земя. На остров Коудиак Шелихов основал селище. Заселниците понасяли много лишения, отблъсквали нападенията на индианците, боледували от скорбут, но строели зимовища и крепости, изпращали патрули във вътрешността на острова и на континенталното крайбрежие. Те събирали скъпи кожи, търсели руди и корабостроителен материал, засаждали градини. Но главното е, че все пак "с добро и с търговия склонихме към дружба голям брой коняги (местни жители)..."
Александър Андреевич Баранов - руският Писаро, както той сам се наричал понякога, е другата голяма фигура в завладяването на Аляска. Той отдал на Руска Америка 25 години от живота си. Именно той осъществил плановете на Шелихов за най-далечните заселвания, за които Гришата само мечтаел. Споменът за Баранов се е запазил в цяла Аляска. За него знае може би всеки жител на щата. И не само защото в тукашните ресторанти може да се поръча сладолед или коктейл "а ла Баранов", а в много аляски градове и селища има "Баранов стрийт", а защото годините, през които той е управлявал Руска Америка, тук често се наричат "период на Баранов" и те несъмнено са едни от най-ярките в нейната история.

Новият свят го посрещнал негостоприемно. Галеонът, с който през есента на 1790 Баранов се добрал до Америка, претърпял корабокрушение край остров Ънъласка. Тук, в малкия Кошигински залив, мореплавателите прекарали зимата във влажни землянки, а през пролетта на следващата година построили байдарки и се отправили по-нататък към остров Коудиак.
През 1792 Баранов пристига на острова. Отблъсква нападенията на индианците, обикаля го с байдарка, прави преглед на руските селища и основава нова столица - Павловската крепост (сега тя е град Коудиак). През 1795 извършва поход в Кенайския залив и на мястото на стария, опожарен от индианците форт, основава нов - "Свети Николай"; изследва Якутския залив; отправя се към остров Ситка и започва строителството на крепост - бъдещата нова столица на Руска Америка; отбранява я, ранен е в боя и започва да строи град Новоархангелск. Делата му са безбройни въпреки изпитанията, а през 1818 си подава оставката поради старост. Същата година тръгва за Русия, но на път за родината почива. Руският Писаро намира покой във водите на Зондския проток.

Преди 130 години царското правителство продало Аляска на САЩ. На 30 март (по стар стил) 1876 във Вашингтон бил подписан "Договор между Северноамериканските съединени щати и Негово величество всерусийския император за отстъпване на руските владения в Северна Америка на Съединените щати".
Тази грамадна страна с нейните гори и недра, реки и езера, градове и селища била продадена на САЩ за 7.2 милиона долара, т.е. само за половин цент на декар! Това била една от най-значителните и най-евтините териториални придобивки на САЩ през цялата история на тяхното съществуване. Отначало в Америка наричали Аляска "леденият чувал" или "глупостта на Суърд" (преговорите с руското правителство за нейното закупуване били водени от държавния секретар на САЩ Уилям Суърд). "Аляска е пустинна, безплодна страна, покрита със сняг и лед, там никога няма да се заселят предприемчиви хора" - твърдял един конгресмен. "Купуването на тези мрачни и пустинни земи няма да обогати с нито един долар хазната и няма да даде на американците нито един покрив" - предсказвал друг. По-нататъшната история на Аляска обаче ярко ги е опровергала.