Проповед в Деня на Народните будители, Предназначена за молебен в село Рударци по повод трагичните събития от края на месец о

Скъпи братя и сестри, дължа на всички вас извинение за закъснението си, предизвикано от пътен инцидент в деня на народните будители, когато селото ни бе призовано на обществено богослужение по повод трагичните събития от последния месец. Бяхме приготвили проповед, която за съжаление, не можахме да ви поднесем. Макар и със закъснение, ние ви я предлагаме, защото мислим, че тя ще послужи за разяснение на причините, които довеждат до такива трагични събития, които, за съжаление, не са рядкост в изстрадалата ни Родина, а и за утеха на всички скърбящи – близки и съселяни.

отец Илия

Рече безумец в сърцето си: „Няма Бог”

С тези думи, братя и сестри, започва своя 52 псалом свети цар Давид и продължава: „Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления” Казвам ви тези премъдри думи на псалмопевеца, защото те са най-краткия отговор на въпроса, който всички ние днес си задаваме, понеже поводът по който сме се събрали е безкрайно прескърбен.

Още не стихнала мъката ни по Асен, който трагично се раздели с живота си и вече са зачернени още две семейства и техните близки. Още две майки плачат безутешно за децата си така, както някога Рахил оплакваше чедата си. И защо? Защото синовете им станаха жертва на човешко безумие. На едно от първите човешки прегрешения пред Бога - да причини смъртта на своя ближен.

Братя и сестри, няма по-кратко изложен и същевременно по-показателен пример за случилото се от съдбата на двамата братя Каин и Авел, синове на нашите прародители Адам и Ева. Ще ви припомня, че Каин бил земеделец, а Авел развъждал животни. Когато двамата решили да принесат Богу жертва от плодовете на труда си, Бог погледнал благосклонно на Авеловата жертва, което разгневило брат му. Той намерил повод да го покани на разходка в полето и го убил. Ето това, уважаеми е първото убийство, което историята на човешкия род помни, защото така и познал смъртта. И то не е просто убийство, а братоубиство! Но всички ние сме наследници по плът, а и по грях на нашите прародители, грехът на непокорността и гордостта, което значи, че няма неопределено убийство. Посегнем ли на ближния, ние не сме нищо друго освен братоубийци!

В духовен смисъл Бог не погледнал благосклонно на Каиновата жертва, защото тя била земна, израз на земното благоденствие, което човек сам си създава, защото то не от Бога. Човек сам си го е измислил, за улеснение, удобство и дори за излишен комфорт. То е преходно и до голяма степен излишно. А Авел принесъл древната кръвна жертва. Принесъл живот, което в духовен смисъл е израз на смирение пред Създателя. И докато Каин гледал към земята и земното, Авел гледал към Небето и Небесното.

Това ми дава повод да се запитам: на къде, братя и сестри, гледаме ние днес? До кого сме по-близо? Пари, имоти, автомобили, вещи, забавления, богати трапези, почести, власт и възможности! Това от Бога ли е? Не, не е! Нека не се чудим тогава защо Той ни обръща „гръб”! „Милост искам, а не жертва!” – казва нашият Господ. Милост, защото Бог е любов. Любов най-вече към Него, към Създателя, сетне към ближния и далечния, а не към предметите и съблазните на този век, които често ни отдалечават не само от ближния, а и от най-близките ни – семейството, роднините и приятелите ни!

Какво се случва, обаче, ако загубим тази любов? Случва се следното: Стоим до събрата си, който принася любов от любовта си и у нас се поражда завист за това, че Бог избира него. Завист! Запомнете тази дума, защото тя е причината за всички злини, които ни съпътстват. Нека дадем пример от живота. Кого би избрала разумната девица, подчертавам разумната, защото за съжаление в сегашното ни общество има доста примери за обратното, онзи който иска да я притежава и принася в жертва богатства и власт или онзи, която я обича и жертва за нея живота си както нашият Господ Своя за Църквата Си? Ако избере насилника, тя цял живот ще бъде канарче в златна клетка, което ще се отучи и да лети и да пее, докато ако избере любовта, ще получи дарената й извечно от Бога свобода. По същият начин и душата ни избира между Каиновата и Авеловата жертва. Ако сме близо до Каин и се поблазним от света, ще богатеем материално, но ставаме братоубийци, защото богатството на едни, почти винаги причинява бедността, страданията и дори смъртта на други. А ако се доближим до Авел и се стремим към Бога, ще страдаме от светската алчност, която няма да ни прости че сме различни, но ще имаме спокойна съвест и Бог ще ни покрива със Своята благодат.

Кое е по-достойно братя и сестри, да спечелим всички земни богатства и да погубим душата си или да носим достойно и с радост дадения ни от Бога кръст за да спечелим вечността?

Ако изберем да вземем кръста си и да следваме Господа, обаче, от нас ще се изисква активно участие в живота и най-вече в Църковния живот, защото какво е Църквата? Тя съвсем не е храмовата сграда, в която ние често влизаме със суеверни мисли или само на голям празник за да почувстваме празничната атмосфера и палейки свещичка си мислим, че сме изпълнили християнския си дълг. Съвсем не! Църквата е общество събрано от Христовата саможертва в Божие име, което живее чрез Неговата любов. Излишно ще е да питаме колко души в енорията живеят Евхаристийно – посещават богослужение, изповядват се и се причастяват, защото от опит го знаем и колко от нас посочват на децата си пътя към храма. А богослужението е нашата безкръвна жертва пред Бога. Жертва на любовта, която всички ние, независимо от пол, възраст и социално положение се събираме да принесем заедно пред Създателя си. Изповедта пък държи будна и чиста съвестта ни, която е Божият глас в сърцата ни. А причастието – това са пречистите тяло и кръв Христови, които носят Неговата благодат, укрепваща душата и тялото ни, като извор на вечния живот. Христовата саможертва, както и Авеловата смърт като неин предобраз ни обединяват в любовта, докато службата на Мамона, сиреч материалното благополучие и най-вече самоцелния стремеж към него, винаги ни е разделяло и ще ни разделя! Ще предизвиква завист, а от нея ще произтече престъпление, от него пък лъжа, от лъжата - лицемерие, от лицемерието – подлост, стаена злоба и пр., а всичко това ще се подклажда и поддържа от алчността.

И не само това, докато ние гоним „въображаемия живот” нашите деца са оставени в ръцете на онези, които искат да ги направят послушни потребители на своите продукти. И ако тези продукти бяха само евтините и лъскави вкусотии, посредствената масова култура и свободията, приемена лъжливо за свобода – то това ще премине с възрастта, но тях ги дебнат също така Интернет с всичките му клопки, компютърните игри изпълнени с насилие и смърт, телевизията, в която представата за мяра що е жестокост и що е разврат е относителна или съвсем отсъства и много още. А да не говорим за това, що за училище е съвременната улица! Достатъчно е да споменем само наркотиците и необузданото насилие, на което и ние днес станахме свидетели.

Проблемите са толкова много, че трябва да започнем от някъде. От къде? От себе си, разбира се! Това, което приемаме или не приемаме – това е нашия свят. Ако ние решаваме проблемите си с грубост и насилие, няма защо да се чудим, че и синовете ни ще постъпват така. Ако харесваме така нашумялата посредствена популярна музика и естетиката на нейните изпълнителки, няма защо да се чудим, че и дъщерите ни ще изглеждат като тях и ще имат същото поведение. А това, по закона за причинно-следствените връзки, неизбежно ще има своите последици!

Нека не казваме: „Безбожната и тиранична диктатура ни отне живота и затова бързаме да си върнем своето”, защото това не е истина! Тя ни отне свободата! Свободата на избор! Нека направим правилния избор сега, за да не съжаляваме за последствията утре! Няма да отречем, разбира се, че животът на повечето от нас е труден, поради което сме принудени да се борим предимно с материални проблеми, било поради слабата държавност или поради неустановен или неспазващ се обществен договор, но нека помним, че България е преживявала и по-тежки времена и че в нея винаги е имало хора, които първо са търсили „Царството Божие и Неговата правда”, вярвайки, че „всичко останало ще им се придаде”. Такива са и народните ни будители, чиято памет днес народът ни почита. Нека те ни бъдат за пример и в тези трудни времена!

А за онези, които почерниха енорията ни – Братя и сестри, нека не таим в душите си желание за мъст, защото то е отрова за самите нас, а с надежда за справедливост да ги оставам в ръцете на светската власт за заслужена присъда според законите на страна ни и на Божията воля, защото: „отмъщението е Мое”, казва Господ. А няма нищо по-страшно от жигосана съвест и от това „Човек да попадне в ръцете на живия Бог”. Да се помолим Господ да се смили над ожесточените им души и да им дари вразумление, а ние да се приберем по домовете си с мир в сърцата, твърдо решени да заживеем с по-голяма ревност по Божиите заповеди!

С надежда, че Бог е чул нашето моление, че ще настани душите на напусналите ни трагично и преселили се от нас Свои раби Асен, Стефан и Веско в място светло, място злачно и покойно, където няма болка печал и въздишка, че ще се смили и над нас, ще ни прости всяко волно и неволно прегрешение, поради неизмеримото Си човеколюбие, ние отново Го молим, да не ни лишава от милостта и благодатта Си и тя да пребъдва с нас през всички дни на живота ни за Негова слава и наше спасение!

Амин