РУДАРЦИ село КАРТИЧКА Bulgaria postcard PERNIK 731
П.К. 2343 - РУДАРЦИ село / ПЕРНИК ; ДИМИТРОВО - ПОЩЕНСКА КАРТА БЪЛГАРИЯ / Bulgaria Bulgarien postcard pc PERNIK DIMITROVO - /
- СЕРИЯ Series - # Д 8255-А / ИП 132-13а/75
- ФОТО ; ФОТОГРАФ ; ИЗДАТЕЛ Photographer/Publisher: - фотоиздат / Р. ИЛИЕВ
- ГОДИНА Year - 1975
МОЛЯ ПИШЕТЕНИ КОЙ ГРАД СЕЛО ОБЛАСТ / ИЗДАТЕЛ / ФОТОГРАФ ОТ БЪЛГАРИЯ КОЛЕКЦИОНИРАТЕ - НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С НАД 35 000 ПОЩЕНСКИ КАРТИ ФОТОГРАФИИ ТВЪРДИ СНИМКИ . ЗА НАС Е УДОВОЛСТВИЕ ДА ПОПЪЛНИМ ВАШИТЕ КОЛЕКЦИИ
Shipping and handling WORLD
Please include - 3.20 EUR (5.oo USD ) by Registered Airmail.
( We can combine lots ( 7 DAY ) price only - 3.20 EUR ( 5.oo USD )
( DELCAMPE - LION_59 )
( EBAY - LION_DINKO )
( AUCTION.BG - TIMBROPHIL )
ЗА ПОЛУЧАВАНЕ СТОКАТА НА МЯСТО В МАГАЗИНА Е БЕЗПЛАТНО
BULGARIA
SOFIA -1421
LOZENEC
KRIVOLAK # 57
БЪЛГАРИЯ
СОФИЯ 1421
ЛОЗЕНЕЦ
КРИВОЛАК 57
ТЕЛЕФОНИ - PHONE - 0896 740 436 / 0896 740 435 / 02 963 02 19
РАБОТНО ВРЕМЕ НА МАГАЗИНА 13 - 19 ЧАСА
ЗДРАВКО И АДЕЛИНА
ADELINA AND ZDRAVKO
Клуб на колекционера ЛОЗЕНЕЦ
ТИМБРОФИЛ
филателия ; нумизматика ; антиквариат
АДЕЛИНА ИВАНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ
София - 1421 моб. +359 2 0896740435
кв. Лозенец мов. +359 2 0896740436
ул. Криволак № 57 тел. +359 2 9693 02 19 - до 22h
E-mail - [email protected] E-mail - [email protected]
РАБОТНО ВРЕМЕ – 13,00 – 19,00 h
ПРОДАВА
1 – ПОЩЕНСКИ МАРКИ
2 – ПОЩЕНСКИ КАРТИ И ПЛИКОВЕ
3 - ФИЛАТЕЛНИ ЦЯЛОСТИ
4 - КАТАЛОЗИ , ФИЛАТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
5 - ПЛИКОВЕ – ПЪРВИ ДЕН ( FDC )
6 - ОРИГИНАЛНИ ПЕЧАТИ – ДАТНИ , ВОЕННИ , FDC , СТАРИ ФИРМИ
7 - ГЕРБОВИ И ФОНДОВИ МАРКИ – ЦЯЛОСТИ , ДОКУМЕНТИ
8 - ЧАСТНИ И СЛУЖЕБНИ АРХИВИ
9 – СТАРИ СНИМКИ , ФОТОГРАФИИ
10 – КАРТИЧКИ – ИЛЮСТРАТОРИ , РЕПРОДУКЦИИ НА КАРТИНИ , ГРАДОВЕ , ТЕМАТИЧНИ
11 – АКЦИИ ОБЛИГАЦИИ
12 – БАНКНОТИ , БОНОВЕ
13 – МОНЕТИ
14 - ЖЕТОНИ – КАЗИНА , ТЕЛЕФОНИ
15 – ПЛАКЕТИ , МЕДАЛИ , ОРДЕНИ – ФИЛАТЕЛНИ , ВОЕННИ , СПОРТНИ , ЮБИЛЕЙНИ
16 – ЗНАЧКИ
17 – ФЛАГЧЕТА - СПОРТНИ , ЮБИЛЕЙНИ
18 – ЕТИКЕТИ , БАНДЕРОЛИ - КИБРИТЕНИ , АЛКОХОЛНИ , ЦИГАРЕНИ ,
19 - СТАРИ ВИЗИТКИ
20 – АНТИКВАРИАТ – ПРЕДМЕТИ , ДЕТСКИ ИГРАЧКИ ,ВОЕННИ УНИФОРМИ , ПОРЦЕЛАН , ФОТО АПАРАТИ , ЧАСОВНИЦИ , МЕБЕЛИ
21 - КАРТИНИ , ЛИТОГРАФИИ
22 – ПЛАКАТИ – ПРОПАГАНДА , ИЗКУСТВО ,
23 – ГЕОГРАФСКИ КАРТИ
24 – КНИГИ , БРОШУРИ – ХУДОЖНИЦИ , ПОЛИТИЦИ , ИСТОРИЯ
25 – ФИЛАТЕЛНИ И НУМИЗМАТИЧНИ ПОСОБИЯ , КЛАСЬОРИ ,ЛУПИ , ЛИСТА И ДР. НА ЦЕНА НА ВНОСИТЕЛЯ
**ФИЛАТЕЛНА И НУМИЗМАТИЧНА ЛИТЕРАТУРА СЕ ОТДАВАТ ПОД НАЕМ **
КУПУВА
1- ЕВРЕЙСКИ , АРМЕНСКИ , МАКЕДОНСКИ , ТУРСКИ . РУСИЯ – АРХИВИ , КОРЕСПОНДЕНЦИИ , СНИМКИ , ФОТОГРАФИИ , ПРЕДМЕТИ ОТ БИТА , ПЕЧАТИ , ФИРМЕНО ЛОГО , ФОНДОВИ МАРКИ , КАРТИНИ , УНИФОРМИ , ПЛАКЕТИ , ЗНАЧКИ ,МЕДАЛИ ,ПРЕДМЕТИ СВЪРЗАНИ С РЕЛИГИЯТА .
Pernik
Pernik (Bulgarian: Перник) is a city in western Bulgaria with a population of 91,883 as of 2006. It is the main city of Pernik Province and lies on both banks of the Struma River in the Pernik Valley between the Viskyar, Vitosha and Golo Bardo mountains.
Originally the site of a Thracian fortress founded in the 4th century BC, and later a Roman settlement, Pernik became part of the Bulgarian Empire in the early 9th century as an important fortress. The name Pernik is thought to have originated from that of Slavic god Perun with the Slavic placename suffix –nik (or –ik) added, and was first mentioned in the 9th century. The medieval town was a key Bulgarian stronghold during Bulgarian tsar Samuil's wars against the Byzantine Empire in the 11th century, when it was governed by the local noble Krakra of Pernik, withstanding Byzantine sieges a number of times. The city was occupied by Stefan Nemanja, who was Grand Prince of Raska between 1190-1191.
From 1396 until 1878 the city was under Ottoman rule. In the 20th century Pernik developed rapidly as a centre for coal mining and heavy industry. During the Communist rule of Bulgaria it was called Dimitrovo between 1949 and 1962 after Bulgarian Communist leader Georgi Dimitrov. The Surva International Festival of the Masquerade Games is held in the city every January. Pernik has two football teams, PFC Minyor Pernik and FC Metalurg.
History
Pernik is a successor of the medieval town of Krakra. In the 4th century the Thracians built a fortress there. There is a rich collection of archaeological findings that evidence the existence of a Thracian settlement in the late Neolithic. The richest collection of pottery in the Central Balkans dates from that time. It is kept in the Historical Museum.
A wonderful exhibition of relieves and sculptures is kept there, dedicated to the health-giving gods Asclepius and Hygieia, held in reverence in this region because of the presence of mineral springs.
Bulgarians took advantage of the fortified spot and built one of the mightiest Bulgarian strongholds — Pernik. This name was first mentioned in the 9th century. It is associated with the Slavic god Perun. At the beginning of the 11th century the settlement was a fortress, impenetrable to the Byzantines. It was the seat of the legendary governor Krakra of Pernik, who played an important role in the time of the First Bulgarian Empire. Today, the fortress is one of the greatest historical sites of the city. In the time of the Ottoman occupation Pernik lost its significance as a fortress because it was located deep in the interior of the Empire. Until after the Liberation of Bulgaria Pernik was a small stockbreeding village, consisting of several scattered hamlets.
The beginning of Pernik's modern history is set in the 20th century with the development of the rich coal-beds of the region. According to some scientists, the existence of coal was already known in the 10th and 11th centuries. Before their industrial exploitation started, the local people dug it up with picks and shovels and transported coal with carts and wheelbarrows. Pernik's rapid development is associated with the large shipments of coal to the capital city, intended for household needs and for the railroad transport. Until then, coal for the railroads and the river and sea steamboats was delivered from as far as Cardiff in the United Kingdom.
As the first miners' quarters were built on the terraces of the Struma River, the beginning of the miners' settlement of Pernik was set, one kilometre to the east of the village of the same name. It is a town since 1929, and since 1958 — a regional centre. The coal output reached its apogee at that time. Pernik has been an energy centre of Bulgaria for a few decades.
Перник
Перник е град в Западна България в близост до град София. Той е административен център на Област Перник и Община Перник.
История
Перник е разположен на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша и Люлин и планинския рид Голо бърдо.
Първите сведения за поселищен живот в района на Перник датират от 6000 г. преди Христа /ранен неолит/. За живялото тук тракийско племе агриани споменава още Тукидит, когато разказва за похода на одриския цар Ситалк срещу македонците през 429 г. пр.н.е. Тези земи били крайните в неговата държавна организация.
За пръв път през средновековието селището е споменато в житието на Свети Иван Рилски - пустинножителят „отиде в Перник и се настани в место каменно близо до река, наречена Струма, и тук си направи свое покоище“. Свети Иван Рилски е небесен покровител на българите и пазител на миньорите.
Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.
Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини - Перник. За пръв път това име се споменава през IX век. Свързва се със славянския бог Перун. В началото на XI век селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Особено голям е приносът на Кракра през 1003 г, когато той спира настъплението на византийския император Василий II Българоубиец към Сердика. Днес Пернишката крепост е една от най-големите исторически забележителности на града.
Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-XI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички „чернийо камък“. Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания.
С построяването на първите миньорски квартали по терасите на река Струма се слага началото на рударското селище Перник. Няколко десетилетия Перник е енергийното сърце на България.Град Перник е разположен в Пернишката котловина, която заема пространството между западните склонове на Витоша, южните склонове на Люлин и Вискяр планина, източните склонове на Църна гора и северните склонове на Голо бърдо. През нея протича р. Струма. Климатът е умерено континентален – пролетта настъпва късно, а есента рано. Надморската височина е между 700-750 м.
От най-ранни времена котловината е предоставяла благоприятни условия за живот. Тук е имало земя, годна за обработване, вода за пиене, безкрайни пасища, удобни места за строеж на жилища. Близките планини предоставят прекрасни условия за лов.
От намерените археологични паметници може да се заключи, че първи прояви на живот в района са от 6 хиляди години преди новата ера. Селище има още от времето на тракийските царства. През римско време селището е заемало важно място по стратегическия път, свързващ Улпия Сердика (сега София) с Улпия Пауталия (сега Кюстендил).
В началото на VII век тук се заселват славяни. По времето на хан Омуртаг селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м и обхваща над 4,5 ха. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главната улица. В нея са разположени административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927-970 г.).
В края на Х и началото на XI век Перник е административен център на местния войвода Кракра – “мъж, отличен във военното дело” според византийските летописци Скилица и Кедрин. През 1004 г. Кракра Пернишки храбро защитава своята твърдина от нападението на византийските войски, водени от император ВасилийІІ. След продължителни бойни действия той отхвърля предложените му високи постове, нанася тежко поражение на византийските войски и ги принуждава да се оттеглят от неговата област. През 1016 г. Кракра Пернишки удържа нова, 88-дневна обсада и след многочислени загуби Василий ІІ отново е принуден да се оттегли. Легендите за онова време твърдят, че кръвта от убитите византийските войни била толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. От там дошло и названието на местността - Кървавото.
През 1017 г. Кракра Пернишки събира голяма войска, благодарение на своите дипломатически умения привлича на своя страна печенезите и с тези обединени сили се готви да нанесе удар по Византия, за да освободи земите между Дунав и Стара планина от византийските нашественици. Коварната политика на Константинопол успява да подмами печенезите и те разтурят съюза. След смъртта на цар Иван-Владислав през 1018 г. Кракра счита по-нататъшната съпротива за излишна и с цел да запази живота на българите, се подчинява на византийците заедно с подвластните му 35 крепости. Славният живот на войводата е възпят през 1874 г. от Петко Рачов Славейков в поемата му “Кракра Пернишки”, която сюжетно е изградена върху някои действителни моменти от неговия живот.
Първият писмен документ, в който се споменава селището с името “град Перник” е “Безименната легенда за Св. Иван Рилски”. Точният произход на името на града установява археологът Васил Миков. Според него то идва от името на славянския бог Перун, към което е прибавена типичната старобългарска наставка “ик”.
Перник влиза в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има своето важно стратегическо значение като център на административна област. Създаването на османската империя и падането на България под турско робство (1396 г.) слага край на значението, което Перник има като крепост, вече не е и административен център. Неговият напредък се обуславя от природните богатства на околността. При мирен труд и усилена работа и главно поради факта, че в околността не са се заселвали турци, населението успяло да изгради едно добро благосъстояние. Особено е било развито скотовъдството. Според чешкия историк Константин Иречек, при своите нападения над Перник през 1690 г. граф Шенкендорф е отвел над 7 000 глави добитък. Това бедствие безсъмнено е накърнило жестоко икономическото състояние на местното население.
Освобождението от турско робство заварва Перник като малко земеделско и скотовъдно селище с население около 1 000 човека, съставено от отделни махали – Средна махала, Варош и Пешова махала, разположени по двата бряга на Струма и в подножието на старата крепост, което с нищо не се отличава от околните села Студена, Дивотино, Мошино, Църква. Изключителен тласък за бъдещото развитие на селището дават каменните въглища, лежащи в недрата на Пернишката котловина.
През 1869 г. по поръчение на османското правителство австрийския геолог Фердинанд Хохстетер извършва проучвания във връзка с проектираните строежи на ж.п. линии в европейските предели на империята. Той проучва и Пернишката котловина, която описва като “Църковски кафяво-въглищен басейн при западните поли на Витоша”. Първото практическо използване на въглищата става през 1873 г. от италианската комисия, която прокарвала трасето на ж.п. линията София - Кюстендил. В работата по прокарване на трасето участва и Иван Вазов.
През 1878 г. руски войници копаят въглища край с. Мошино за отопление на своите казарми. През 1879 г. правителството прави опит да експлоатира въглищните залежи, но поради липсата на подготвени кадри начинанието се проваля.
През 1891 г. са извършени проучвания на залежите край с. Перник. През м. юли 1891 г. Министерство на финансите издава заповед за експлоатацията им, като проектът за това е изготвен от инженерите Димитър Юрданов и Кънчо Садаков. Под тяхно ръководство на 17 август 1891 г. 114 работници започват добив на въглища в две местности около село Перник - местност Кулата (по известна като "старите рудници") и местност Бели брег. До края на годината са добити 8 429 тона въглища.
Експлоатацията на въглищата дава тласък за развитието на Перник. За първи път в България с монтирането през 1895 г. на минната сепарация и нужната за нея електрическа станция пламва ел. крушка за осветление. През 1893 г. е открита гара Перник от ж.п. линията София - Кюстендил. Разраства се строителството на минни предприятия – ТЕЦ 3 000 V, открита през 1918 г, ТЕЦ 6 000 V (по-късно ТЕЦ Перник) през 1929 г., което позволява да започне електрифицирането на Перник и околните селища.
С бързи темпове се благоустроява селището - строеж на административни сгради - Общинско управление, Дирекция на минната управа и др., жилищни квартали – Инженерния, Монте Карло, Твърди ливади и др., канализиране и водоснабдяване.
От 1892 до 1926 г. Перник бележи най-големия за България прираст на население – от 1 413 на 12 296 човека. Кипи обществен и културен живот – през 1919 г. е открит Работнически театър, създават се просветни и землячески дружества. Създадена е санитарна служба, през 1925 г. започва своето действие професионална пожарна команда. Перник добива облика на индустриално селище, подобно на много миньорски селища в Западна Европа. Съвсем естествено на 26 юни 1929 г. с Указ № 402 на цар Борис III Перник е обявен за град.
Превръщането на Перник в индустриално селище води до разкриването на нови промишлени предприятия. През 1931 г. с български и белгийски капитали започна строителството на фабрика за производство на плоска и куха стъклария Кристал, през 1933 г. започва изграждането на първото в страната предприятие за валцувани метали “Български железни заводи”, оборудвано с електродъгови металургични пещи, фабрика за сушене на плодове и зеленчуци, която през 1951 г. прераства в единствения завод на Балканите за производство на пектин.
В следващите години градът продължава своето индустриално развитие. През 1948 г. машинна служба при мини Перник и преобразувана в машиностроителен завод. В периода 1950- 1970 г. са започнали своята работа ТЕЦ Република, металургичен завод Ленин, завод за токоизправители, завод за заварочни машини, завод за феромагнити, завод за специални стоманени профили.
Развитието на града и неговото разрастване води до неговото културно и просветно развитие. През 1900 г. в Перник е имало малко селско училище. Сега в града действат 10 основни училища, Природо- математическа гимназия, Гимназия за изучаване на чужди езици, 3 среднообразователни училища и 6 професионални гимназии. В общински комплекс Дворец на културата е съсредоточена дейността на школи и клубове по изкуства, художествена галерия Любен Гайдаров, универсална научна библиотека, камерен оркестър Орфей, духов оркестър, ансамбъл за народни песни и танци Граовска младост. Със своите постановки радва гражданите общинския театър Боян Дановски. Два младежки дома, исторически музей, център за работа с деца, ежедневно внасят своя принос за културното въздигане на града. Благодарение на своя фестивал на маскарадните игри, провеждан всяка четна година, градът ни има световна слава и е член на международната федерация на фестивалните градове.
Развитието на Перник като минно селище дава своето отражение на неговата архитектура. Разрастването на града и съвременната урбанизация водят до премахването на някои шедьоври, но има три акцента. Строежът на Минната църква започва през 1910 г. по идея на тогавашния директор на мината инж. Иван Симеонов, а нейното освещаване е извършено от епископ Варлаам в деня на минния празник 19 октомври 1920 г. Стенописите в храма са дело на художниците Никола Маринов, Дечко Узунов и Александър Поплилов. Над входа на храма има прекрасна многоцветна мозайка с лика на св. Иван Рилски, който е патрон на мината. 19 октомври от 80-те години на ХХ век е ден на града.
Срещу църквата е сградата на минната дирекция. Построена е през 1932 г. по проект на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Външно е оформена в неокласически маниер, а вътре се забелязват влияния на ранна готика. Часовниковата кула дълги години властва като височина над целия град. Сградата е разгърната в правоъгълна форма около вътрешен двор, който е разделен на две от централна част, в която са поместени парадното стълбище и тържествена зала. Леко изнесеният сводест главен вход с врати от ковано желязо и аркадите от бял камък целят да подчертаят не само характера на сградата, но и да служат при празненства. Часовниковият механизъм на кулата е система Бреге. Той е свързан с още 30 по-малки стенни часовници вътре в сградата и работи на електромеханичен принцип. Централното фоайе, централното стълбище и крайстълбищните кулоари са облицовани с пъстроцветни италиански мрамори и полиран гранит, а коридорите – с доставен от Чехия декоративен фаянс.
На 12 февруари 1957 г. е открит дворецът на културата. Той е по проект на арх. Александър Дубовик., който го е развил в класичен маниер, с едри, пропорционални и лаконични форми. Лицевата фасада е хармонична, изпълнена със симетрия и завършеност. Сградата е разположена върху площ от 4 250 кв. м. Изградена е с български строителни и облицовъчни материали. Корнизите и рамките на прозорците са от русенски камък. Квадратните колони във фоайето са облицовани с цветен жабленски мрамор. Декоративното оформление е наситено и с национални битови елементи. Странично под централната колонада са монтирани два малки барелефа – “Миньори” в изпълнение на Секул Крумов и Благой Илиев и “Металурзи” в изпълнение на Любомир Далчев.
Спортът и туризмът са на почит в Перник. През 1902 г. е създадено туристическо дружество, през 1906 г. ловците се обединяват в Ловно дружество. На 29 януари 1912 г. е основано колоездачно дружество, членове на което през Балканската война сформират доброволен колоездачен взвод, а през 1929 г. във Варна печелят “Купата на Царя”. На 30 септември 1923 г. е учреден минен спортен клуб, който от 1 септември 1924 г. е преименуван на гимнастическо дружество Юнак. Спортистите по волейбол и баскетбол на дружество за физкултура и спорт Миньор през 60-те и 70-те години на ХХ век като национални първенци многократно участват във финалите на европейските клубни турнири.
Исторически факти и събития
- VII - XI в. - Перник е икономически, военен и културен център в югозападните български земи. Селището Перник се присъединява към Първата българска държава след договора от 816 г. Славата му е свързана най-вече с болярина Кракра Пернишки, оказал решителна съпротива на ромеите в нач. на XI в.
- Края на XII в. крепостта е разрушена, но селището продължава да съществува. Значението му намалява и неговият блясък не достига степента на Средновековието.
- XIX - ХХ в. - От земеделско и скотовъдно селище Перник се превръща в значим център на минното дело, металургията и машиностроенето. Засилва се развитието на търговията и банковото дело.
- 1891 г. - Приет законът за мините и открит първият рудник на “Държавна мина Перник” в местността Кулата. Около него са построени първите минни сгради. Постепенно центърът на селището се премества от “Вароша” около новото минно селище.
- 1893 - Откриването на жп линията Перник-София дава нов тласък за развитие на село Перник. Жп гарата е построена 1927 г.
* - 1895 - В Перник светва първата електрическа крушка в България.
- 1899 - Построена е първата електроцентрала в България. Използвана за осветление на пресевната фабрика и района около нея.
- 1903 - Обявяване на Св. Иван Рилски за покровител на миньорите. Честван първият минен празник.
- 1918 - Влиза в експлоатация Централа 3000 V.
- 1931-1934 - Строеж на стъкларската фабрика "Кристал".
- 1932 - Завършена е сградата на Минната дирекция.
- 1934 - Влиза в експлоатация Брикетна фабрика (След 1953 г. - към ЦОФ).
- 1951 - Влиза в експлоатация ТЕЦ "Република".
- 1951 - Започва строителството на Металургичния завод "Ленин" (сега "Стомана"), пуснат в експлоатация на 05.11.1953 г.
- 1953 - Открит язовир "Студена".
- 1953 - Завършена Пощенската палата в центъра на Перник.
- 1957 - Откриване на Общински комплекс Дворец на културата.
- 1960-1964 - Открити: Завод за токоизправители, Завод за заваръчни машини, Завод за феромагнити.
- 1968 - Строителство на Градския универсален магазин /ГУМ/.
- 1972 - Завършени хотел "Струма" и Дома на синдикатите.
- 1978 - Завършена сградата на днешната община.
- 1982 - Изграден и оформен днешният център на Перник.
Последни коментари
преди 1 година 28 седмици
преди 1 година 28 седмици
преди 5 години 10 седмици
преди 5 години 11 седмици
преди 6 години 19 седмици