Дънов: Рударската вода лекува всички болести

Учителят пие само от нея на смъртния си одър. Под извора има 6 метра широка подземна река. Дънов изиграва ключова роля за превръщането на района в курортен.

Известно е, че последните години от живота си Петър Дънов, основател на Бялото братство, е живял в Мърчаево, където днес е изграден негов музей.

По това време всички от братството, които са се били преселили от София в село Мърчаево, са ходели много често до извора в Рударци. Донасяли са си минерална вода с дамаджани, правили си бани, перяли се там. Има и много направени снимки с Учителя там.

Неговите сподвижници описват интересна случка, свързана с водата от Рударци. Учителят заедно с учениците си често ходели на разходка в Рударци близо до минералните извори. В онези години (по време на Втората световна война) село Рударци не е съществувало, а е било считано за местност. Когато за пръв път донесли на Дънов от минералната вода, той разгледал внимателно и излял на земята последователно две чаши без да пие от тях. Третата чаша, обаче, изпил и съобщил:

"От сега нататък тази вода ще лекува всички болести".

Какво е накарало Петър Дънов при вида на онези три чаши да провъзгласи минералната вода на Рударци за лековита, не е изяснено, но от тогава последователите на учението му вярват, че тя е лековита.

В последствие, преди да умре, докогато е болен, вече в София, последователите му редовно му носели вода от Рударци. Смятали, че след като тя е лековита, той ще оздравее. Самият той настоявал да пие само от нея.

Вергилий Кръстев от братството разказва интересни особености за функциите, които минералният извор е имал за жителите на околните села.

"На този минерален извор сутрин рано пристигаха жените, натоварени с волските коли, разтоварваха дрехите и започваха да перат. А тогава всичко се переше на ръка с големи домашни сапуни. Да перете дрехи е много уморително. Часове се пере. Но водата е топла, минерална. Освен това е много мека и е добра за пране. Пере се лесно, сапунът се разпенва лесно и лесно се изплаква. След това дрехите се простират по трънете, за да съхнат. По-късно сковаха простора за дрехите. А понякога времето беше лошо и си докарвахме опраните дрехи, които ги слагахме в празни, но измити каци. Тогава ги разстилахме по стобора у дома.
На този извор идваха жените от съседните села. Перяха, перяха, па после се къпеха на него. Чак вечерта се завръщаха обратно с колите и говедата. А през това време стоката пасеше наоколо. Та, не минаваше ден да няма перачки на извора."

Друг интересен момент е как се е ползвал изворът за къпане в началото. Стои горе един мъж и съобщава на мъжете, които идват: „Банята сега е женска. Стойте там!". После банята е мъжка и т.н.

Близо до извора, в горичката над него, имало два големи бука, което било любимо място за беседи на Учителя. Дъновистите по онова време много често ходели заедно с Учителя си на хижа Брокс (сега "Селимица") и околностите. Това място Дънов считал, че е с голямо духовно значение. Камъните и скалите наоколо представлявали нещо като вълшебен град.

Ето как е описана случката за провъзгласяването на водата за лековита в книгата "Изгревът на Бялото братство", Том 2, автор Борис Николов:

"Но интересното бе, че най-напред ни заведе на минералния извор в село Рударци. Водата му не е много гореща - към 18-20 градуса, но е много вкусна за пиене. Като отидохме с Учителя там, на 5 км от Мърчаево, застанахме над извора на полянката до горичката. Седнахме за почивка. Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско. Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша. Водата е кристално чиста. Учителят погледна чашата, погледна нас, после изля чашата с водата на земята. Подаде чашата, наляха му втори път. Пак погледна чашата, погледна нас и отново втори път я изля на земята. Наляха трети път в чашата. Учителят я  огледна и пи от водата. Пи бавно, спокойно, погледна всички и каза: „От сега нататък, който пие от тази вода, от каквато болест да боледува ще се излекува". За приятелите това беше вече поличба. Тази вода е хубава. Учителят пиеше само от нея. След като Учителят се върна в София някои услужливи братя Му носеха вода в дамаджани от Рударската вода и той пиеше само от нея."

Според авторите на цитираната книга причината за популярността на Рударци като курортно селище и въобще за днешния му вид е идването на Петър Дънов. До идването на Учителя при извора, селяните, употребявали водата му само за пране на дрехи. Но, когато той дошъл и посочил качествата на водата и тяхното благотворно влияние за пиене и къпане всички околни села започнали да я употребяват за тази цел. Дори казал на учениците си, че водата е много радиоактивна (което е удостоверено и днес с технически средства), но който иска, може и да пие и да се къпе. След няколко години са пуснати сонди и за избликналата целебна вода се направили бани и басейна за къпане. Така тази долина с топлата минерална вода станала важен и хигиеничен курортен център. Около този извор и баните по-късно се построили много вили и къщи, станало цяло селище, което нарекли Рударци.

Известно е, че Дънов е притежавал и пророчески способности. Тоест той е виждал неща, които обикновенните хора не могат да забележат. Една такава визия е за произхода на водата в извора в Рударци:

"Учителят за него казваше, че имало подземна река отдолу шест метра широка. Но казва, че не се разрешава много вода да излиза на земята, на повърхността, само по малко колкото да има за пиене." (Това са думи на неговия ученик Темелко Гьорев)