Рударци vs Златни пясъци

Имало едно време на Златните един луксозен хотел с 4 звезди, с басейн за киснене – даже два – вътрешен и външен; с фитнес, в който щях да се пребия на пътеката; с казино, в което естествено, че ще си прецакан; с билярд, който струва майка си и баща си; със сауна, за която плащаш 10 лв. за един час; със огромни луксозно обзаведени стаи, направени така че да си стоиш в тях и да гледаш телевизия или да се киснеш във ваната, ако че морето е на две крачки; с хеликоптерна площадка за евентуалните скъпи гости. Комплекс, нагъчкан от сгради и все още пълен с хора макар и вече извън сезона; с персонал с твърде много самочувствие…; а - да не забравя и допотопния боулинг там – на цялата тази прекрасност…. Може би трябваше да се чувствам приказно, защото съм част от тази лъскавина и показно изобилие…. А аз през цялото време си мислех за и сравнявах с Рударци, където бях само седмица преди този уикенд – едно наистина прекрасно място, съвсем близо до София. Изобщо не толкова лъскаво, а даже старичко като обстановка /като изключим луксозните вили в селото/ – тоест малко куцо откъм форма, но за сметка на това – перфектно като съдържание – с прекрасни въздух и вода, с много тишина и спокойствие и с най-перфектните басейн и сауна, в които съм била досега. Направо незабравимо изживяване, малко стряскащо в началото, защото не съм от най-добрите плувци и това беше единствения момент, когато се притесних от липсата на хора. 50-метров басейн с хладка минерална вода, гладък и чист като огледало, и си шляпаш и си плуваш насам-натам и единственото, заради което ми се излизаше, бяха сауната и/или мисълта да си полегна после. Сауната – голяма и просторна и истински гореща и на всичкото отгоре с второ, не толкова топло помещение! Но не е само това – имаше и малък студен басейн за охлаждане, ама съвсем както си му е реда /аз май съвсем се вживях в ролята на teleshop/. Сауна – басейн, сауна – басейн и така понякога по 5 пъти… такъв кеф Ми да продължа с разходките по Витоша - имах късмета и уцелих време почти до края на престоя – слънчево и галещо топло, и разкошна гора – борове, дъбове, лески, и дишаш, дишаш много, и гледаш зелено и се разхождахме бавничко като пенсионери с ръце на гърба. Ходихме до Киноцентъра и съжалявам, че нямах фото, за да се снимам с римски воин на фона на една изкуствена крепостна стена; ходихме и до една хижа над Кладница, където пихме от чая на Оги със 7 билки и се излежавахме отпред на полянката върху дървени скари - на припек и на птичи песни; един ден ходихме до язовир ‘Студена’, ама язовир – какво толкова да му гледам… Такава красива планина…. наистина огромно богатство за всички нас….. И седем дни така, по един и същи, но някак си невъобразимо различен начин – закуска, два часа яка гимнастика, душ, кафе, обяд, дремване, разходка, кафе, басейн, сауна, душ, вечеря и преди 10 часовия сън – е, сега вече някои наистина ще ми завидят – маса-а-а-а-аж, истински, едночасов, размазващ, релаксиращ масаж, леле как обичам….. искам пак да ида таммм…….., не на Златните, а - в Рударци, иска-а-а-ам……. Източнник: http://djekova.info/