Световен деятел на бойните спортове е Рударчанин

Никола Захариев с най-опасния боец от свободните боеве - японецът Акиро Маеда.

Там никой не се сеща да поздрави най-успешния си спортен ръководител. Дори не го канят на 60-годишнината от клуба. На концерта в НДК почетният вицепрезидент на световното самбо и веригата "Рингс" отива с доброволно преотстъпена покана от фехтовачите. Но в залата никой не му обръща внимание. Младоликият ветеран откликва на интереса на БЛИЦ със сензационни истории за големите спортисти на България.

Аз съм от Рударци, Пернишко

Роден съм на 15 май 1938. Израснах в работническо семейство. Татко беше скулптор - каменоделец. Родителите ми починаха. Отидоха си и двамата ми братя. Съпругата ми е дъщеря на първия български треньор по борба Никола Атанасов. Синът ми Кольо Захариев е втори в Европа по спортна стрелба. Участва на 16 световни купи. Сега работи в "Глобул". Радвам се на добра снаха и две внучки.

Бях борец – класик

Като войник се състезавах в "Ботев" - Пловдив. Завърших НСА. 1964-та отидох в ЦСКА като цивилен треньор по борба.
През 1971-ва ме военизираха и оглавих отдел "тежка атлетика" на клуба. След игрите в Москва ме направиха зам.-.началник на ЦСКА. Ръководех всички спортове. Отговарях за цялата олимпийска подготовка в армията.

Това стана с одобрението на Добри Джуров

Неговият зет полк. Георги Христов пък застана начело на ЦСКА. Професорът беше гимнастик. С него се познаваме от спорта. Той ми даде пълен картбланш. Повери ми всички ситуации в клуба.
Не бяхме приятели, а по-скоро като братя. Отговарях и за детско-юношеския спорт, и за високото спортно майсторство.
Ръководех 5200 спортисти плюс десетки специалисти от медицинската служба и научния център.

За второ място показвах жълт картон

Когато стъпих в длъжност, на спартакиадите ЦСКА беше първи само при мъжете. Не се примирих с това. За нас златото стана задължително. За второ място показвахме жълт картон. За трето - червен. Изгради се шампионски манталитет и дисциплина.
В 1981 г. въведох задължителното спортно атестиране. Състезателите го кръстиха захариада. И пуснаха лафа, че

по-лесно е да участваш на олмипиада, отколкото на захариада.

В края на всяка година цялото ръководство на ЦСКА се качваше на "Сълзица". Правехме персонален отчет на всеки състезател и треньор. И съобразно резултатите му се определяше неговата заплатата за следващата година. Строявах ги в две редици.
Нямаше мърдане. Не ме интересуваше кой е европейски, световен или олимпийски шампион.

Станахме второто по сила дружество в света

По мое време нашите точки от спартакиадите превишаваха точките на "Левски-Спартак" и "Академик" взети заедно. Спечелихме 465 медала от европейски, световни и олимпийски първенства.
С цесекарското ядро в Москва България стана трета спортна сила в света! А в Сеул - пета. На тази олимпиада представителите на ЦСКА събраха повече точки и медали от стомилионна Япония.
Превърнахме се във второто по сила дружество на планетата. Само ЦСКА - Москва имаше повече успехи. Ние изкопирахме тяхната система. На клубните събрания киносалонът ни се пълнеше с европейски, световни и олимпийски шампиони.

Японците ни подариха компютър

Тяхната делегация се хвана за главата, като видя научния и медицинския център на ЦСКА. В първия работеха 32 души. А във втория - 52 лекари, рехабилитатори и масажисти.
Гостите се учудиха, че липсва компютър да обработва резултатите от изследванията. Отговорих им, че нямаме компютър, защото нямаме долари да си го купим. Когато се върнах, японците ни изпратиха компютър. Едвам успях да зачисля подаръка. После въведохме иглотерапията в ЦСКА. Изпратихме хора на обучение в Китай.

Сега всичко в двата центъра е плячкосано и унищожено. Не ми се ходи в бившата база на ЦСКА, понеже ще получа инфаркт.

Усмирявах Нешка и Мария

Тогава Робева беше треньорка на националния, а Гигова шефка на федерацията. Двете се караха за съчетанията и състава на националния отбор. Веднъж в кабинета ми се събраха те двете, Колчевска и сестрите Камелия и Адриана Дунавска.
Беше голяма дандания, но до бой не се стигна. Аз застанах между Мария и Нешка. Двете не враждуваха на лична основа. Борбата беше кой елемент да поставят и кой да отпадне.
За да има мир, посъветвах цесекарските да съгласуват упражненията си с Нешка Робева.

Определих кога да се ожени Янко Русев

Той беше войник в ЦСКА. Тръгна да се жени.

Обаче се оказа, че Абаджиев ги кара да тренират през цялата година.
И аз определих сватбата да е на втори януари. Това беше единственият им почивен ден.

Свалих Верка Стоянова като треньор и я направих капитан на отбора

С волейбола жени взехме европейската купа. Тогава Верка Стоянова беше треньор на отбора. Но аз й казах: Верке, свалям те като треньор и те правя капитан на ЦСКА! Повериха тима на Каров и Шаханова. А Верка игра блестящо и взехме трофея.

Любо Ганев първо носеше топките на основния състав

В началото Любо винаги играеше с втория състав. Обаче израсна и се превърна в звезда. На световна купа във Франция победихме португалците и после си направихме контролен мач. Аз сложих трите ни звезди Златанов, Ганев и Кьосев в отбор с португалците.
А от другата страна поставих нашите редови състезатели. Те биха звездите! Подредих ги с педагогическа цел. Тримата разбраха, че без съотборниците си не представляват нищо.

Апартаментите в ЦСКА минаваха задължително през мен

Имаше комисия, но тя се допитваше до мен. Стотици спортисти живеят в апартаменти, които им дадох аз.
Няма състезател, който да е взел квартира без мое съгласие. Весела Лечева най-напред получи боксониера в "Младост". Там тя си правеше сухи тренировки по стрелба. После се премести.

Христо Марков и Чавдар Чендов взеха големи апартаменти

Христо служеше войник при нас. Стана европейски шампион. Скочи 17.33. Пожелах Христо да остане при нас с наставника си.
Двамата имаха квартири в Русе. Но поискаха две големи жилища,
за да останат в ЦСКА. По това време аз лежах в болница.
Обаче наредих да им дадат два големи апартамента. Треньорът призна, че никъде нямат по-добри условия от ЦСКА.
Поиска да направим една 60-сантиметрова поставка на Христо, за да скача от високо. Сглобихме тая желязна конструкция на пистата в спортната школа. И Марков стана олимпийски шампион в Сеул.

Добри Джуров отряза Стефка Костадинова

Трябваше са вземем Стефка в ЦСКА. С треньорката по гребане Надето Василева отидохме при майка й. И тя се съгласи да премине при нас. Подготвих всичките документи на Стефка.
Обаче ЦСКА и "Левски" се сбиха на финала за футболната купа. Разформироваха двата отбора и дисквалифицираха Стоичков и Сираков. Тогава Добри Джуров се ядоса и каза: "В никакъв случай спортист отвън няма да се взема в ЦСКА!" И Стефка Костадинова остана в "Тракия" - Пловдив. Направиха я офицер.

Четох декларацията след разформироването на "Левски" и ЦСКА

Когато футболистите се сбиха, аз прочетох декларацията за морала на българските спортисти в киносалана на ЦСКА.
Не я спуснаха от ЦК. Написа я някой в ЦСКА. И ми дадоха да я прочета като поп. Казваше се, че нещата не бива да се решават с бой.

Стоичков напираше да го пусна в чужбина

Него го опростиха и той много бързо се наложи. Идваше при мене десетки пъти. Искаше да му съдействам да играе на Запад.
Напираше да излезе още преди да го поиска "Барселона". Но не можехме да го пуснем. Времената бяха такива.

Само Филко Русчуклиев не поиска нищо

Боксьорът дойде при мен и каза, че желае да остане в ЦСКА. Аз се поинтересувах какви са му исканията. Турчето отговори: "никакви".
Попитах го къде ще живее след казармата. Той вика: "не знам".
Зададох му въпроса защо тогава ще остава. Филко отсече: "Искам да се състезавам за ЦСКА. Да нося червения екип. Нищо друго."
Тогава му заявих: От днес нататък обяви, че си мой човек. Аз друг такъв случай нямам. Ни чин ми поиска, ни квартира, ни пари, ни нищо! След ЦСКА Филко замина за Турция.

Дадох джипа си на Наим

Сюлейманоглу беше войник в ЦСКА. Аз му дадох джипа си. С него го водеха на тренировки, защото до клетвата нямаше право да излиза от казармата. С моята кола го караха само него.
Когато избяга в Австралия, щангистът още беше срочнослужещ. Нямах проблеми за бягството му Комшиите поискаха да се състезава за тях на олимпиадата в Сеул. Обаче не можеше.
Трябваше да е живял две години в Турция или да получи нашето разрешение. Въпросът се задвижи по дипломатически път. Тогавашният министър на външните работи Петър Младенов даде карт-бланш да започнат разговори.

Аз водех преговорите от наша страна

Дадоха ми един помощник и преводачка.От тяхна страна бяха министърът на спорта и шефът на федерацията им по щанги. Срещнахме се в гранд-хотел "София". Аз ги попитах защо са дошли. Те казаха, че искат състезателните права на Наим. Ама не можехме да се разберем дори за името му. Аз го наричах щангиста Наум Шаламанов. А турците му викаха Наим Сюлейманоглу.

Поисках им два милиона долара

Такива бяха указанията от ръководството на България. Аргументирах се, че това са парите, похарчени по неговата подготовка, медикаменти и всичко друго. Турците казаха: "Вай, вай, вай". И ми излязоха с номера, че толкова пари за спорт не са виждали.

Пазарихме се два дни

Аз ги репликирах, че от 1968-ма те нямат медал от олимпиада А Наим ще стане олимпийски шампион И тогава ще вдигнат тяхното знаме, а не българското. Те възразиха, че цял свят знае, че Сюлейманоглу е от България. Аз отвърнах, че той вече ще се състезава за Турция и ще вземе златото. А един олимпийски шампион струва много пари.
Тогава не продадохме само Наим, а и още спортисти. Това не се знае.

Турците купиха Сюлейманоглу, барабар с трима борци

Пехливаните бяха български турци, останали в Канада по време на възродителния процес. Избягаха след световно първенство.
Накрая двамата ми опоненти казаха: "Вие искате да чуете цифрата 1 млн. долара. Обаче ще трябва да ни дадете и тримата борци, които останаха в Канада". Опитах се да се измъкна, че не отговарям за борбата. Но турците възразиха, че съм член на бюрото на българската федерация по борба. Накрая сключихме сделката. За Сюлейманоглу и борците взехме един милион и седемдесет хиляди долара.

От нерви и кафета хванах язва

Всички ме наричаха работохолик. Пред моя кабинет имаше девет стола. И като отивах на работа, сутрин всички бяха заети с посетители. С всеки пиех по едно кафе на гладно. На ден ми се събираха десетина. Не можех да кажа на някой дошъл от другия край на България: Чакай ме да се наобядвам. От нередовното хранене получих две язви. Откриха ми ги в последния момент в Окръжна болница. Началникът й д-р Фиданов ми каза да лягам веднага на операция, ако искам да живея. Изрязаха ми 2/3 от стомаха. Но прескочих трапа.

През демокрацията ни уволниха с проф. Христов

Тогава имаше вариант да стана началник на ЦСКА. Вместо това ни уволниха с проф. Георги Христов. Излезе заповед от министерството на отбраната. Нямаше никакви почести и благодарности.
Не си спомням при кой министър се случи. Дали при Луджев или при Сталийски. И не ме интересува. Всичко стана на принципа: "Кой не скача, е червен". За мен се оказа по-добре, че ме махнаха. Ако останех, можеше да умра, но щях да опитам да спася ЦСКА!

Зачислихме Мария Гроздева перачка в спортната школа!

За всички състезатели в армията оставиха 13 щатни бройки. За целия спорт. Настана такава мизерия, че водехме олимпийската шампионка по стрелба Мария Гроздева перачка в армейската школа.
Отидох при тогавашния министър на спорта Цвятко Барчовски. Помолих го да запази армейската спортна школа.
Той ми каза, че ще остави в нея 50 човека. Аз отговорих: Какво са 50 души за 35 спорта. Ще ги миришем ли тези бройки?
Проклинам политиците и министрите, които посегнаха на ЦСКА. Затриването на ЦСКА беше най-голямата грешка.

Основах веригата "Рингс"

1992 г заминах за Япония. 11 години работих там. Основах веригата "Рингс", която предизвика фурор. Написах правилата на свободните боеве. В щаба по съставянето им бяхме аз, грузинец, руснак, японец и холандец. Смъртен случай нямаше. Значи се справихме добре. Доведох най-добрите наши борци от двата стила, самбистите, джудистите, кик и тай-боксьорите и каратистите ни.
През "Рингс" минаха към 60 българи. Станахме шести по бойни спортове в света! Играхме две отборни срещи с Русия. На техен терен едва ни победиха с 6:4. Изправихме се като равни и срещу Япония.

Много момчета си пооправиха положенията

Боби Манекена и Сотир Гочев записаха по 14 турнира в Япония. Европейският шампион по самбо Тодор Тодоров също има много.
Момчетата си поправиха положението. Започнаха свой бизнес.
Боби Манекена например има хотел по морето. Когато аз вземах пенсия от 4 долара, те получаваха по 1500 - 2000 долара на мач.
Аз им бях менажер. Но не им взех нито един цент.
Това са кървави пари. Не съм като футболните менажери. Не може някое момче да слезе от ринга цялото подутото, в кръв и рани и аз да му поискам десет процента. При мене това няма как да стане.

Гребях с малката лъжица

Японците ми плащаха по 100 долара на ден. За мен това са пари. Хоноруваха ми съдийството и авторските права върху правилата на "Рингс". Стигаше ми. Никога не лапай с голямата лъжица, защото ще се задавиш. С малката лъжица ще ядеш по-дълго време.
Започнах работа във веригата като нещо временно. Но пътувах за Япония 76 пъти. И цели 11 години. Толкова се задържа веригата. Накрая американците я купиха. Останах почетен вицепрезидент на "Рингс". Но не работя в САЩ. Вече не ми се занимава.

Не ни поканиха на юбилея на ЦСКА

Сега едно неврастениче оглавява обединен клуб ЦСКА. Получил 350 пропуска. Но ги раздал на свои познати и приятели.
Мен ме забравиха. Като научиха, че съм без покана, фехтовачите ми дадоха от техните. По същия начин постъпиха и с началника на дружеството проф. Георги Христов и Чомаков.
Двамата бивши ръководители бяха пратени сред хората на Дучето. Не издържаха крясъците на феновете и си тръгнаха. Никакво внимание не отделиха и на президента на "Средец" Никола Проданов.
Забравиха да поканят дори първия олимпийски шампион Никола Станчев и Янчо Патриков. Никой от нас не присъства на вечерята.
Аз казах на Сашо Томов: "Ние не сме гладни хора. Не ни е за банкета ви. Навремето давахме щатове от другите спортове, за да военизират ритнитопковците. ЦСКА не е само футбола. В него имаше стотици европейски, световни и олимпийски медалисти.
Юри СТЕФАНОВ

Доайенът на самбото

Никола Захариев е пионерът на този спорт у нас. Попада в него случайно. През 1973 г. пътува за първото световно първенство като наблюдател. Обаче специалните служби свалят от самолета българския треньор и съдия. И Захариев поема функциите им. Тръгваме за Иран с десет участника. Но се оказва, че категориите са 8. Двама са излишни. После Захариев завършва съдийски курсове по самбо и е първият наш треньор и рефер в този спорт.
Става главен съдия на 20 световни първенства и вицепредседател на световното самбо. От 1996 г е негов почетен вицепрезидент.
Самбото не е олимпийска дисциплина и затова дълго е в девета глуха. Но Захариев с връзките си го държи живо през годините.
С негова помощ то печели 28 световни и 36 европейски титли, плюс стотици медали. Когато американците купуват веригата "Рингс", въвежда бойното самбо у нас. Веднага печелим домакинство на европейско първенство в Правец. Миналата година Росен Димитров – Близнака, става световен шампион в Прага. А наскоро грабва и европейската титла в Грузия. Възмутен, че нито един самбист не е почетен на 60-годишнината на ЦСКА, доайенът купува шест плакета и награждава половин дузина шампиони на своя юбилей.

Източник: blitz.bg