Обща информация за град Перник

География

Поглед към Перник от крепостта Кракра, разположена в южния край на градаПрез град Перник минава т.нар. транспортен коридор 4, европейски път E79 и железопътна линия, която съединява Централна Европа и Гърция.Градът е вторият по големина град в Западна България след София. Разположен е на 30 km. югозападно от София, на 59 km. североизточно от Кюстендил, на 70 km. северно от Благоевград. Той е и най–големият град в България за добив на въглища.

Перник е важен транспортен център с удобни железопътни връзки за София, Благоевград, Кулата и Кюстендил. В градската част е развит тролейбусен и автомобилен транспорт. Пътническите превози се осъществяват предимно от общинската транспортна фирма.

През територията на града преминават автомагистрала , много първокласни, второкласни и третокласни пътища. В региона се намира един от най-старите търговски пътища на Балканите - София-Солун-Скопие.

Град Перник се намира в югозападната част на България, разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 m, дължина 22 km и е заобиколен от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно от Черни връх и е сред най-големите реки в страната, с обща дължина от 290 km. Общата площ на града е 28 862 дка, включително с кварталите Бела вода, Изток, Тева и Калкас с население 93 424 жители. Населението на общината е 111 799 жители, от които 33 401 млади (до 25 години) хора.

Градът е стопански, културен и административен център на община с два града и 22 села, с обща площ 461,1 km², което надвишава средната площ за община в България - 427 km² Средно на 100 km² територия са разположени 4,98 селища. Броят на хората в трудоспособна възраст е около 65 300 души, пенсионерите са 26 129. Жените са повече от мъжете - 56 835 срещу 54 964. Раждаемостта на 1000 души е 6,1%. Перник е и център на област Пернишка.

Климат

Перник е в умерено-континенталната климатична област, като само Витошкият склон е в планинската климатична област. Климатичните условия се определят от сравнително голямата средна надморска височина - 750 m. Характерна черта на климата са приземните температурни инверсии, особено през зимните месеци. Пролетта настъпва сравнително късно - към края на март и началото на април. Средната пролетна температура е +9°С. За лятото средната сезонна температура е 19,9°С. Най-горещият месец е юли - средно месечна температура 29,6°С. Абсолютният температурен максимум е 38,1°С. Есента е по-топла от пролетта, средната сезонна температура е 10°С. При западни и югозападни ветрове, които са преобладаващи, по северните склонове на Голо бърдо се наблюдава фьон, който е най-типичен през пролетта. Сравнително голям е броят на дните с мъгли през годината - 28,8 дни. През топлото полугодие те са 2,5, а през студеното - 26,3 дни. Валежите имат подчертано континентален характер. Те играят голяма роля в процесите на замърсяване и самоочистване на атмосферата от замърсители. Тяхното количество, заедно с относително ниските летни температури, е причина за по-слабите летни засушавания, отколкото в низините в Северна и Средна България. Средногодишната сума на валежите е 550-606 mm, като средните валежи по сезони са както следва: пролет - 162, лято - 165, есен - 152, зима - 128 mm. Най-влажен месец е май, а най-малко валежи падат през март. Относително високата сума на валежите е положителен фактор за само очистването на атмосферата, но намалява разсейването и довежда до значително по-високо натоварване на почвите и повърхностните води.

Релеф 

Пернишката община е разположена в едноименната котловина, която се отличава със силно развито подножие и с преобладаващо развитие на високи тераси. Нейното дъно има хълмист характер и се отводнява от река Струма и река Конска. От север и от изток границата на котловината се очертава от южните склонове на Люлин и западните склонове на Витоша, разделени от Владайското дефиле. От запад се ограничава от Брезнишката котловина и Голо бърдо, разсечен от река Струма под местността Кракра.

Релефът на котловината е разнообразен. Южните склонове са полегати и голи, докато северните са по-стръмни и обрасли с растителност.

Водни ресурси

Река Струма определя състоянието на повърхностните води в района на град Перник. Тя е основен източник за питейно и промишлено водоснабдяване на града. В същото време е и водоприемник на всички отпадни води на "Стомана" АД, ТЕЦ "Република" и др. Оттокът на река Струма е регулиран чрез два язовира - Студена и Пчелина. Язовир студена служи за осигуряване на общото водопотребление на Перник и за напояването на района. Язовир пчелина е вторичен утайник на река Струма. Подземните води на района на Перник имат преобладаващо дъждовно-снежно подхранване. В района има два основни минерални водоизточника - в кв. "Бяла вода" и експлоатационни в село Рударци. Минералната вода в село Рударци се използва за балнеопрофилактика и се продава като трапезна вода.

История

Перник е разположен на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша и Люлин и планинския рид Голо бърдо.

Първите сведения за поселищен живот в района на Перник датират от 6000 г. преди Христа /ранен неолит/. За живялото тук тракийско племе агриани споменава още Тукидит, когато разказва за похода на одриския цар Ситалк срещу македонците през 429 г. пр.н.е. Тези земи били крайните в неговата държавна организация.

За пръв път през средновековието селището е споменато в житието на Свети Иван Рилски - пустинножителят „отиде в Перник и се настани в место каменно близо до река, наречена Струма, и тук си направи свое покоище“. Свети Иван Рилски е небесен покровител на българите и пазител на миньорите.

Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.

Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини - Перник. За пръв път това име се споменава през IX век. Свързва се със славянския бог Перун. В началото на XI век селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Особено голям е приносът на Кракра през 1003 г, когато той спира настъплението на византийския император Василий II Българоубиец към Сердика. Днес Пернишката крепост е една от най-големите исторически забележителности на града.

Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-XI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички „чернийо камък“. Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания.

С построяването на първите миньорски квартали по терасите на река Струма се слага началото на рударското селище Перник. Няколко десетилетия Перник е енергийното сърце на България.Град Перник е разположен в Пернишката котловина, която заема пространството между западните склонове на Витоша, южните склонове на Люлин и Вискяр планина, източните склонове на Църна гора и северните склонове на Голо бърдо. През нея протича р. Струма. Климатът е умерено континентален – пролетта настъпва късно, а есента рано. Надморската височина е между 700-750 м.

От най-ранни времена котловината е предоставяла благоприятни условия за живот. Тук е имало земя, годна за обработване, вода за пиене, безкрайни пасища, удобни места за строеж на жилища. Близките планини предоставят прекрасни условия за лов.

От намерените археологични паметници може да се заключи, че първи прояви на живот в района са от 6 хиляди години преди новата ера. Селище има още от времето на тракийските царства. През римско време селището е заемало важно място по стратегическия път, свързващ Улпия Сердика (сега София) с Улпия Пауталия (сега Кюстендил).

В началото на VII век тук се заселват славяни. По времето на хан Омуртаг селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м и обхваща над 4,5 ха. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главната улица. В нея са разположени административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927-970 г.).

В края на Х и началото на XI век Перник е административен център на местния войвода Кракра – “мъж, отличен във военното дело” според византийските летописци Скилица и Кедрин. През 1004 г. Кракра Пернишки храбро защитава своята твърдина от нападението на византийските войски, водени от император ВасилийІІ. След продължителни бойни действия той отхвърля предложените му високи постове, нанася тежко поражение на византийските войски и ги принуждава да се оттеглят от неговата област. През 1016 г. Кракра Пернишки удържа нова, 88-дневна обсада и след многочислени загуби Василий II отново е принуден да се оттегли. Легендите за онова време твърдят, че кръвта от убитите византийските войни била толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. От там дошло и названието на местността - Кървавото.

През 1017 г. Кракра Пернишки събира голяма войска, благодарение на своите дипломатически умения привлича на своя страна печенезите и с тези обединени сили се готви да нанесе удар по Византия, за да освободи земите между Дунав и Стара планина от византийските нашественици. Коварната политика на Константинопол успява да подмами печенезите и те разтурят съюза. След смъртта на цар Иван-Владислав през 1018 г. Кракра счита по-нататъшната съпротива за излишна и с цел да запази живота на българите, се подчинява на византийците заедно с подвластните му 35 крепости. Славният живот на войводата е възпят през 1874 г. от Петко Рачов Славейков в поемата му “Кракра Пернишки”, която сюжетно е изградена върху някои действителни моменти от неговия живот.

Първият писмен документ, в който се споменава селището с името “град Перник” е “Безименната легенда за Св. Иван Рилски”. Точният произход на името на града установява археологът Васил Миков. Според него то идва от името на славянския бог Перун, към което е прибавена типичната старобългарска наставка “ик”.

Перник влиза в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има своето важно стратегическо значение като център на административна област. Създаването на османската империя и падането на България под турско робство (1396 г.) слага край на значението, което Перник има като крепост, вече не е и административен център. Неговият напредък се обуславя от природните богатства на околността. При мирен труд и усилена работа и главно поради факта, че в околността не са се заселвали турци, населението успяло да изгради едно добро благосъстояние. Особено е било развито скотовъдството. Според чешкия историк Константин Иречек, при своите нападения над Перник през 1690 г. граф Шенкендорф е отвел над 7 000 глави добитък. Това бедствие безсъмнено е накърнило жестоко икономическото състояние на местното население.

Освобождението от турско робство заварва Перник като малко земеделско и скотовъдно селище с население около 1 000 човека, съставено от отделни махали – Средна махала, Варош и Пешова махала, разположени по двата бряга на Струма и в подножието на старата крепост, което с нищо не се отличава от околните села Студена, Дивотино, Мошино, Църква. Изключителен тласък за бъдещото развитие на селището дават каменните въглища, лежащи в недрата на Пернишката котловина.

През 1869 г. по поръчение на османското правителство австрийския геолог Фердинанд Хохстетер извършва проучвания във връзка с проектираните строежи на ж.п. линии в европейските предели на империята. Той проучва и Пернишката котловина, която описва като “Църковски кафяво-въглищен басейн при западните поли на Витоша”. Първото практическо използване на въглищата става през 1873 г. от италианската комисия, която прокарвала трасето на ж.п. линията София - Кюстендил. В работата по прокарване на трасето участва и Иван Вазов.

През 1878 г. руски войници копаят въглища край с. Мошино за отопление на своите казарми. През 1879 г. правителството прави опит да експлоатира въглищните залежи, но поради липсата на подготвени кадри начинанието се проваля.

През 1891 г. са извършени проучвания на залежите край с. Перник. През м. юли 1891 г. Министерство на финансите издава заповед за експлоатацията им, като проектът за това е изготвен от инженерите Димитър Юрданов и Кънчо Садаков. Под тяхно ръководство на 17 август 1891 г. 114 работници започват добив на въглища в две местности около село Перник - местност Кулата (по известна като "старите рудници") и местност Бели брег. До края на годината са добити 8 429 тона въглища.

Експлоатацията на въглищата дава тласък за развитието на Перник. За първи път в България с монтирането през 1895 г. на минната сепарация и нужната за нея електрическа станция пламва ел. крушка за осветление. През 1893 г. е открита гара Перник от ж.п. линията София - Кюстендил. Разраства се строителството на минни предприятия – ТЕЦ 3 000 V, открита през 1918 г, ТЕЦ 6 000 V (по-късно ТЕЦ Перник) през 1929 г., което позволява да започне електрифицирането на Перник и околните селища.

С бързи темпове се благоустроява селището - строеж на административни сгради - Общинско управление, Дирекция на минната управа и др., жилищни квартали – Инженерния, Монте Карло, Твърди ливади и др., канализиране и водоснабдяване.

От 1892 до 1926 г. Перник бележи най-големия за България прираст на население – от 1 413 на 12 296 човека. Кипи обществен и културен живот – през 1919 г. е открит Работнически театър, създават се просветни и землячески дружества. Създадена е санитарна служба, през 1925 г. започва своето действие професионална пожарна команда. Перник добива облика на индустриално селище, подобно на много миньорски селища в Западна Европа. Съвсем естествено на 26 юни 1929 г. с Указ № 402 на цар Борис III Перник е обявен за град.

Превръщането на Перник в индустриално селище води до разкриването на нови промишлени предприятия. През 1931 г. с български и белгийски капитали започна строителството на фабрика за производство на плоска и куха стъклария Кристал, през 1933 г. започва изграждането на първото в страната предприятие за валцувани метали “Български железни заводи”, оборудвано с електродъгови металургични пещи, фабрика за сушене на плодове и зеленчуци, която през 1951 г. прераства в единствения завод на Балканите за производство на пектин.

В следващите години градът продължава своето индустриално развитие. През 1948 г. машинна служба при мини Перник и преобразувана в машиностроителен завод. В периода 1950- 1970 г. са започнали своята работа ТЕЦ Република, металургичен завод Ленин, завод за токоизправители, завод за заварочни машини, завод за феромагнити, завод за специални стоманени профили.

Развитието на града и неговото разрастване води до неговото културно и просветно развитие. През 1900 г. в Перник е имало малко селско училище. Сега в града действат 10 основни училища, Природо- математическа гимназия, Гимназия за изучаване на чужди езици, 3 среднообразователни училища и 6 професионални гимназии. В общински комплекс Дворец на културата е съсредоточена дейността на школи и клубове по изкуства, художествена галерия Любен Гайдаров, универсална научна библиотека, камерен оркестър Орфей, духов оркестър, ансамбъл за народни песни и танци Граовска младост. Със своите постановки радва гражданите общинския театър Боян Дановски. Два младежки дома, исторически музей, център за работа с деца, ежедневно внасят своя принос за културното въздигане на града. Благодарение на своя фестивал на маскарадните игри, провеждан всяка четна година, градът ни има световна слава и е член на международната федерация на фестивалните градове.

Развитието на Перник като минно селище дава своето отражение на неговата архитектура. Разрастването на града и съвременната урбанизация водят до премахването на някои шедьоври, но има три акцента. Строежът на Минната църква започва през 1910 г. по идея на тогавашния директор на мината инж. Иван Симеонов, а нейното освещаване е извършено от епископ Варлаам в деня на минния празник 19 октомври 1920 г. Стенописите в храма са дело на художниците Никола Маринов, Дечко Узунов и Александър Поплилов. Над входа на храма има прекрасна многоцветна мозайка с лика на св. Иван Рилски, който е патрон на мината. 19 октомври от 80-те години на ХХ век е ден на града.

Срещу църквата е сградата на минната дирекция. Построена е през 1932 г. по проект на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Външно е оформена в неокласически маниер, а вътре се забелязват влияния на ранна готика. Часовниковата кула дълги години властва като височина над целия град. Сградата е разгърната в правоъгълна форма около вътрешен двор, който е разделен на две от централна част, в която са поместени парадното стълбище и тържествена зала. Леко изнесеният сводест главен вход с врати от ковано желязо и аркадите от бял камък целят да подчертаят не само характера на сградата, но и да служат при празненства. Часовниковият механизъм на кулата е система Бреге. Той е свързан с още 30 по-малки стенни часовници вътре в сградата и работи на електромеханичен принцип. Централното фоайе, централното стълбище и крайстълбищните кулоари са облицовани с пъстроцветни италиански мрамори и полиран гранит, а коридорите – с доставен от Чехия декоративен фаянс.

На 12 февруари 1957 г. е открит дворецът на културата. Той е по проект на арх. Александър Дубовик., който го е развил в класичен маниер, с едри, пропорционални и лаконични форми. Лицевата фасада е хармонична, изпълнена със симетрия и завършеност. Сградата е разположена върху площ от 4 250 кв. м. Изградена е с български строителни и облицовъчни материали. Корнизите и рамките на прозорците са от русенски камък. Квадратните колони във фоайето са облицовани с цветен жабленски мрамор. Декоративното оформление е наситено и с национални битови елементи. Странично под централната колонада са монтирани два малки барелефа – “Миньори” в изпълнение на Секул Крумов и Благой Илиев и “Металурзи” в изпълнение на Любомир Далчев.

Спортът и туризмът са на почит в Перник. През 1902 г. е създадено туристическо дружество, през 1906 г. ловците се обединяват в Ловно дружество. На 29 януари 1912 г. е основано колоездачно дружество, членове на което през Балканската война сформират доброволен колоездачен взвод, а през 1929 г. във Варна печелят “Купата на Царя”. На 30 септември 1923 г. е учреден минен спортен клуб, който от 1 септември 1924 г. е преименуван на гимнастическо дружество Юнак. Спортистите по волейбол и баскетбол на дружество за физкултура и спорт Миньор през 60-те и 70-те години на ХХ век като национални първенци многократно участват във финалите на европейските клубни турнири.

Исторически факти и събития

• - VII - XI в. - Перник е икономически, военен и културен център в югозападните български земи. Селището Перник се присъединява към Първата българска държава след договора от 816 г. Славата му е свързана най-вече с болярина Кракра Пернишки, оказал решителна съпротива на ромеите в нач. на XI в.
• - Края на XII в. крепостта е разрушена, но селището продължава да съществува. Значението му намалява и неговият блясък не достига степента на Средновековието.
• - XIX - ХХ в. - От земеделско и скотовъдно селище Перник се превръща в значим център на минното дело, металургията и машиностроенето. Засилва се развитието на търговията и банковото дело.
• - 1891 г. - Приет законът за мините и открит първият рудник на “Държавна мина Перник” в местността Кулата. Около него са построени първите минни сгради. Постепенно центърът на селището се премества от “Вароша” около новото минно селище.
• - 1893 - Откриването на жп линията Перник-София дава нов тласък за развитие на село Перник. Жп гарата е построена 1927 г.

* - 1895 - В Перник светва първата електрическа крушка в България.

• - 1899 - Построена е първата електроцентрала в България. Използвана за осветление на пресевната фабрика и района около нея.
• - 1903 - Обявяване на Св. Иван Рилски за покровител на миньорите. Честван първият минен празник.
• - 1918 - Влиза в експлоатация Централа 3000 V.
• - 1931-1934 - Строеж на стъкларската фабрика "Кристал".
• - 1932 - Завършена е сградата на Минната дирекция.
• - 1934 - Влиза в експлоатация Брикетна фабрика (След 1953 г. - към ЦОФ).
• - 1951 - Влиза в експлоатация ТЕЦ "Република".
• - 1951 - Започва строителството на Металургичния завод "Ленин" (сега "Стомана"), пуснат в експлоатация на 05.11.1953 г.
• - 1953 - Открит язовир "Студена".
• - 1953 - Завършена Пощенската палата в центъра на Перник.
• - 1957 - Откриване на Общински комплекс Дворец на културата.
• - 1960-1964 - Открити: Завод за токоизправители, Завод за заваръчни машини, Завод за феромагнити.
• - 1968 - Строителство на Градския универсален магазин /ГУМ/.
• - 1972 - Завършени хотел "Струма" и Дома на синдикатите.
• - 1978 - Завършена сградата на днешната община.
• - 1982 - Изграден и оформен днешният център на Перник.

Религии

Голямата част от населението на Перник е от българско. Най-разпространената религия в региона е Източното православие. В района няма джамии, синагоги и католически катедрали, а само източно православни християнски църкви и параклиси:

• Църква „Свети Иван Рилски“
• Църква „Свети Георги“
• Църква „Свети Илия“
• Манастир „Свети Георги“
• Манастир „Света Петка“
• Манастир „Свети Пантелеймон“
• Храм „Свети Спас“

Политика

• Съюз на демократичните сили
• Национално движение Симеон Втори
• ВМРО- Българско национално движение

Икономика

Пернишката икономика е много силно засегната от икономическата криза и причините за това са много: преход от централизирана към децентрализирана система на управление, забавяне на структурната реформа и най-вече на приватизацията, загуба на традиционни пазари и в същото време малък вътрешен пазар за мощности, които бяха разчетени да задоволяват пазара на СИВ.

В регионалната икономика са застъпени почти всички отрасли на материалното производство, като водеща роля има черната металургия („Стомана индъстри“ [2]), производство на електро- и топло-енергия („Топлофикация—Перник“), машиностроителна и металообработваща промишленост („Прамет“ („Феромагнит“), „Струма“, „Солидус“, „ЗГГМ“, „Минералмаш“), електротехника („Инкомс – токоизправители“), въгледобив и др. Нараства делът на леката промишленост (предимно шивашка), търговията и услугите. Значителна част от производствените фондове са преминали в частна собственост, в т.ч. и на чуждестранни фирми (предимно от Гърция): в металургията — „Виохалко“; в шивашката промишленост — „Блупойнт“, „Демо“, „Арахни“; в дървообработването — „Рапид груп“; в хранителната промишленост — „Мелбон“ и др. Много перничани работят в София.

Обществени институции

Средни училища, гимназии и университети в Перник

Професионална техническа гимназия „Юрий Гагарин“ (сайт)

• електронна техника
• вътрешна архитектура
• технология на машиностроенето — топла обработка
• автомобили и кари
• автоматизация на производството в машиностроенето
• автоматизация на производството
• техник-организатор в машиностроителното производство
• заварчик
• монтьор на машини, апарати, уреди и съоръжения
• мебелно производство
• радиотехника и телевизия

Професионална гимназия по техника и строителство „Арх. Йордан Миланов“ (сайт)

• строителство и архитектура
• парково строителство
• монтаж на промишлени съоръжения и машини
• транспортно строителство
• техник на електрически инсталации в сгради

Професионална гимназия по икономика (сайт)

• банково, застрахователно и осигурително дело
• счетоводна отчетност
• икономика на промишлеността
• икономика, управление и финанси на търговията

Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост „Христо Ботев“

• маркшайдерство и геодезия
• добивни и строителни минни технологии
• минна електромеханика
• топлинна и хладилна техника

Технологична професионална гимназия „Мария Кюри“

• техника и технология на алкохолните и безалкохолните напитки
• технология на опазване на околната среда
• технологичен и микробиологичен контрол
• лаборант-технолог в ХВП
• лаборант-агрохимик

Професионална гимназия по облекло и туризъм

• моделиране и конструиране на облеклото
• технология на облеклото
• техника и технология на хляба и хлебните изделия
• технология на производството и обслужването в общественото хранене

Гимназия с преподаване на чужди езици „Симеон Радев“ (сайт)

• Профил английски език
• Профил немски език
• Профил френски език

Природо-математическа гимназия „Христо Смирненски“

• Профил информатика с английски език
• Профил информатика с немски език
• Профил биология

Читалища и младежки домове

• Общински младежки дом, който работи по инициативи свързани с различни сфери от обществения живот на град Перник: „Спорт, екология и младежки дейности“, „Превенции и социални дейности“ и „Образование и култура“.
• Районен младежки дом — кв. Мошино
• Читалище „Елин Пелин“
• Читалище „Искра“
• Читалище „Просвета“
• Читалище „Съзнание“

Дворец на културата [редактиране]

Дворецът на културата е културното средище и институцията, осъществяваща дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности в Перник. При построяването му е бил най-големия комплекс за културно средище на целия Балкански полуостров. Към нея функционират:

Към Двореца на културата функционират:

• Професионален духов оркестър
• Камерен оркестър „Орфей“ с диригент Райчо Христов, основан през 1975 година. Оркестърът е лауреат на Международния конкурс за оркестри на името на Херберт фон Караян — Берлин 1976 г.
• Народен хор с диригенг Живка Бърнева. Основан е през 1959 г. и има записи в Българско национално радио.
• Камерен хор „Колегиум Кантикум“ с диригент Юли Дамянов. Хорът е създаден през 1987 г. Носител е на златен медал от Осми републикански фестивал на художествената самодейност и голямата награда на международния хоров фестивал в град Левадия, Гърция. С успехи е изнасял концерти и участвал в конкурси и фестивали в Унгария, Германия, Люксембург, Украйна, Гърция. Има записи в Българско национално радио.
• Народен оркестър с диригент Венцислав Андонов. Оркестърът съществува от 1959 г.
• Ансамбъл за народни песни и танци „Граовска младост“, създаден през 1959 г. В репертоара му влизат песни и танци от различни етнографски области, като основен дял заемат игривите хора и песни от шопския регион. Участва в редица републикански конкурси и фестивали и е носител на множество златни и сребърни медали на националните прегледи на художествената самодейност и на първи награди от световни конкурси и фестивали. Ансамбълът е изнасял концерти в Италия, Франция, Унгария, Белгия, Германия, Полша, Югословия, Русия, Турция,Канада. В Португалия са отличени с „Диплом на честта“ и златен медал. Към ансамбъла е създадена през 1995 година Детско-юношеска формация за народни песни и танци с хореограф Тодор Тодоров и главен художествен ръководител Кирил Методиев, която наброява над 80 деца. През 1996 г. детската формация печели втора награда в Международния фолклорен фестивал „Подмосковные вечера“ в гр. Електростал, Русия. През 1999 г. е носител на първа награда на Международния детски фолклорен фестивал в гр. Искендерун, Турция.
• Детска вокална група „Ванила“, създадена през 2001 година. Групата има много национални, международни и местни участия.
• Регионална библиотека „Светослав Минков“ — най-голямото документално книгохранилище и основен справочно-информационен и краеведски център на територията на региона. Фондът на библиотеката е около 280 000 библиотечни единици. Създадена е през 1955 г. като градска масова библиотека. Истинската си дейност започва със своето преместване в Двореца на културата през 1957 година. През 1983 г. е удостоена с орден “Кирил и Методий” I степен и наименувана на името на големия български писател Светослав Минков. Библиотеката организира изложби и литературни срещи с издателства и автори.
• Обединена школа по изкуствата, която от 1954 г. функционира като музикална школа, а през 1996 се разширява със създаването на класа по изобразително изкуство. Школата провежда обучение по пиано, акордеон, цигулка, китара, удари инструменти и изобразително изкуство.
• Художествена галерия, създадена през 1958 година като галерия-музей. Притежава художествена колекция от около 1300 творби — живопис, графика, скулптура и приложно изкуство, създадени от български автори в периода 1930–1990 година. Галерията е организатор или съорганизатор на значими за художествения живот събития като националната изложба „Димитровска земя“, Зонална изложба „Струма“, Международен пленер по живопис „Земен“ и др. Галерията има две изложбени зали — Голям салон с площ 240 квадратни метра, и Галерия „Под земята“ с площ 150 квадратни метра.
• Галерия „Интерфолк-Арт“, създадена през 1990 г. В галерията са гостували със свои самостоятелни изложби изтъкнати български художници като Веса Василиева, Самуил Сеферов, Георги Трифонов, Александър Александров, Мария Столарова и други.

Театър „Боян Дановски“ [редактиране]

Общинският драматичен театър на Перник е основан през 1919 година и носи името на актьора Боян Дановски. Някога се е помещавал в Двореца на културата, където разполага с модерна сцена, салон за 500 зрители, много добри възможности за художествено осветление и музикално оформление. Поради късо съединение, залата на театъра е унищожена от пожар, но театърът продължава да се посещава в по-малка зала в Обединения детски комплекс. Театърът е удостояван с много национални награди, сред които наградата на Съюза на българските артисти за цялостен спектакъл. На сцената са му творили най-известните режисьори, художници и артисти: Леон Даниел, Крикор Азарян, Христо Христов, Здравко Митков.

С постановките си „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „На дъното“ от Максим Горки — режисьор Леон Даниел, театърът получава признание и в редица европейски страни.

В репертоара на театъра влизат:

• „Вампир“ на А. Страшимиров, режисьор С. Джамджиев;
• „Един Дисоксън в повече“ — комедия от Артур Нюфийлд, режисьор М. Събев;
• „Налъменият мафиот“ — екшън комедия от Е. Джамджиев
• „Приказка за истинската принцеса“ по Андерсен
• „Службогонци“ на Иван Вазов, режисьор проф. Б. Сърчаджиев

Музеи

• Исторически музей, създаден през 1953 година. Съхранява основен фонд от 17 085 единици и спомагателен — от 37 833 единици, в следните колекции: праисторическа керамика, градски бит в средновековието (с находки от крепостта Кракра), оброчни плочки на Тракийския конник от светилището в с. Църква, сбирка от икони, нумизматична сбирка, тъкани, керамика, английско и руско оръжие от антифашистката борба. Пред входа на музея има малък лапидариум.
• Музей на минното дело, открит през 1981 г. Стопанисва се от „Мини Перник“ ЕАД. Посветен е на въгледобива в Перник. Разполага с оригинални експонати, поставени в автентична среда.
• Мемореален комплекс посветен на минното дело

Културни и природни забележителности

• Люлин планина на север от Перник. Стига се по пътя за селата Дивотино и Люлин. В планината се намира и Дивотинският манастир "Света Троица".
• Голо бърдо — планина, разделяща Пернишката и Радомирската котловини, в която се намира природният резерват "Острица".
• Местността Света вода — карстовият извор "Живата вода" е в района на витошкото село Боснек. От неговата чешма на щастието, според предание от XVII век, пиели само праведните, "а на грешниците отказвала".
• Средновековната крепост Кракра в южния край на града, на 2 км от центъра. Разположена е на десния бряг на река Струма и е свързана с името на войводата Кракра Пернишки, за когото са се запазили писмени свидетелства във византийските хроники. Проучена и реставрирана през 1975-1985 г.
• Антично светилище край квартал "Даскалово" от II-IV век, посветено на боговете на здравето. Разположено е в равнинна местност, на брега на река Рударци. Състои се от култов двор (24x28 метра), в чиято запазена част е разположен малък храм и монументален жертвеник към него.

Редовни събития

• 19 октомври — ден на град Перник
• Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва" — ежегоден фестивалът на традиционни народни игри и обичаи с маски, който се организира от Община Перник от 1966 година и се провежда през последния уикенд на месец януари. От 1985 година има статут на международен фестивал. През 1995 година Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове.
• Майски културни празници
• Ноемврийски музикални празници

Личности

• Вера Кочовска - българска ясновидка
• Светозар Евтимов Захариев - Дружество на краеведите, Перник
  
• Ваклин Церковски (1858 - 1917) - български военен деец, генерал-майор
• Георги Димитров (политик) - български комунистически лидер и министър-председател на България (1946-1949)
• Георги Първанов - президент на Република България
• Борис Христов - писател, поет, сценарист
• Ангел Малинов - поет, литер.критик
• Димитър Миланов- поет
• Георги Миланов- поет
• Георги Маринов- поет
• Иван Милев - поет
• Красимира Зафирова - поетеса
• Деница Михайлова - поетеса
• Александър Донев- музикант
• Росица Ангелова - поетеса
• Сибила Алексова- поетеса
• Иван Ерулски- писател
• Здравка Евтимова - писател и преводач
• Велизар Димитров - футболист
• Антон Евтимов - футболист
• Бриго Аспарухов - разузнавач и политик
• Милко Ковачев - министър на енергетиката в правителството на Симеон II
• Георги Ананиев - бивш военен министър.
• София - поп-изпълнителка, известна с песента "Син талисман"
• Ивета Григорова - модел, собственик на модна агенция "Ивет фешън"
• Борис Гюдеров - волейболист, национален състезател
• Албена Хубенова - Бачкова - баскетболистка, национална състезателка
• Светла Асенова - баскетболистка, национална състезателка
• Пенка Методиева - баскетболистка, национална състезателка
• Евдокия Огнянова- баскетболистка, национална състезателка
• Йото Йотов - вдигане на тежести
• Стефан Георгиев - вдигане на тежести
• Боян Радев - борец
• Иво Ангелов - борец
• Сашо Димов-волейболист

Транспорт

Перник се обслужва от постоянни автобусни и ж.п. линии до цялата страна. В града има голям набор от маршрутни таксита, действа и тролейбусна мрежа. Най-големите фирми предоставящи автобусен транспорт, в града са „Юниън“ и „Пътнически превози“.

Медии

Радиа и телевизии

• Телевизия Кракра има 24 часова схема на работа включваща широк спектър от програми: новини, публицистика, развлекателни, музикални, детски, културни и други предавания. Новини се излъчват от месец октомври 1994 г., като от самото им начало те са с регионална насоченост. Телевизия Кракра заснема и изработва документални филми, които пресъздават миналото и отразяват настоящето на хората от пернишка област.
• Радио N-JOY — на 14 май 2008 година национална радиомрежа N-JOY започва излъчване в Перник на честотата на радио Мила 107.0 MHz.
• Радио Кракра Радио Кракра излъчва от 1996 до 2001 г. на 101.70 MHz. От 2004 г. излъчването е възстановено на 107.90 MHz.
• Радио Ултра излъчва за Перник от началото на 2004 г., от 26 май 2005 г. и за Благоевград, от началото на септември 2005 г. - и в Петрич, от октомври - и в Кресна. От началото на юли 2006 г. радиото предава и за град Симитли, а от октомври същата година - и в град Сандански. Радио Ултра е първата радиоверига в Югозападна България.
• Радио Фокус излъчва от 31.03.2008 г. на честота 90.30 MHz, след като Агенция Фокус закупи Радио „Екстрийм”.
• Общинското радио излъчва популярна българска и чуждестранна музика, заседанията на Общинския съвет, новини от Перник и страната и други предавания.

Вестници

• „Градски вестник“ [3] е частен ежедневник. Първият брой излиза на 19 август 1993 г. Разпространява се в Перник, Брезник, Радомир, Трън, Ковачевци, Земен и други селища от Пернишка област. Цялостният живот в Пернишка област - икономическия, финансов, политически, спортен и културен живот, намира място на страниците на вестника. С проблемни статии, анализи и журналистически разследвания се отразяват най-горещите теми от ежедневието на региона. Богати са и рекламните страници на вестника.
• „Вестник СъПерник“ е пернишки таблоид, който се издава ежедневно. В 16 страници перничани научават новините от деня и съобщенията, обявите и рекламите от града ни.