Обширен материал за кмета на селото, публикуван в пернишкия "Градски вестник"

Рударският боец- кандидат за Гинес
Симеон Павлов затрупа властите с няколстотин докладни

Пернишко село подхвана НАПИ. След като жепеецът от Рударци Васил Димитров издейства с прословутото си кречетало ремонт на столичния булевард "Цар Борис Трети", в пътната агеенция се прицели и кметът Симеон Павлов. Ще съдя НАПИ, ако не оправи пътя Драгичево-Рударци-Кладница, се запъна непокорният Павлов. Стрелян заек е и не цепи басма никому. Упрекват го, че е черноглед, но такава е орисията на селските кметове. Ние сме нещо в нищото или нищо в нещото, казва управникът. Зодия Овен, по професия техник- лесовъд, рибар и ловец, но без трофеи, потомствен каменоделец, легитимен хаджия, бивш състезател по плуване... Спорът го е научил и да печели и да губи. Въпреки тренировките в живота обаче, когато през 1998 година, за първи път тръгнал на избори рударският кмет едва ли си е представял, че за 11 години ще натрупа биография, за каквато на други не им достига цял живот. Вероятно и в сънищата си не е мислел, че съдбата му ще го срещне със светила от Холивуд, с популярни лица от телевизионния екран, с мастити бизнесмени и бивши и действащи политици. И че с някои от тях ще кръстоса шпаги. В битката кореняците рударчани да живеят така както заслужават, шотландският боец от пернишко е нанасял и поемал удари - често непозволени, но е възкръсвал. С надеждата, че прочутата минерална вода ще потече пак от извора на самодивата в местността Йеремия - там от където е извирала в древността. Местно поверие разказва, че това ще се случи тогава, когато населеното място, което сега не е нито риба нито рак, придобие истинският си облик.

Животът го е научил да носи на бой. По време на кметските му мандати е разследван за тероризъм и за незаконно забогатяване по сигнали на популярни личности с имотни мераци, обвиняван е, че е разпънал чадър над дървената мафия, чийто главатар бил брат му, нарочван е за брокер № 1 в региона, трупащ пачки от сделки с имоти... Скеч му посветил дори и Слави Трифонов заради слоновете, докарани за снимките на "Анибал". Не му се сърдя, но за негово сведение слоновете бяха женски, отговаря на закачката Павлов. От голямата община пък го обявиха за кандидат за рекордите на Гинес по брой внесени докладни - вече няколко стотин на брой. Не пести мастило и хартия за земите, които все още не са изцяло възстановени на бившите собственици, за безразборното застрояване, предизвикало свлачищните процеси, за водопровода и канализацията, за църквата и училището, за пътищата, за статута на селото...

Урокът си научил още в Коми и Германия. И в Израел, където шест години като зам. шеф на израелска строителна фирма е работил на различни обекти от Средиземно през Червено до Мъртво море. Още тогава разбрал, че демокрацията е само на книга, а всичко командват парите. Въпрки това продължава да се бие с вятърните мелници. Глобализацията и съвременният свят не са оправдание за пръкналите се политици безродници, се ядосва кметът-родолюбец. Той вярва, че не е далеч времето, когато и у нас ще има ред и законност, но истински се съмнява, че ще настъпи справедливостта, за която мечтаят обикновените хора. Боли го от обезверяването им, от липсата на доверие в държавата и в институциите, от това че самият той често се чувства безсилен. Хората ме обвиняват и понякога с право, те са ме избрали защото са вярвали, че в Рударци ще се случи нещо добро, не пести самокритиката Павлов. Колегите му често го упрекват че е песимист, но последните 20 години у нас не му дават много поводи за оптимизъм. Бяхме на път да вдигнем един нов Холивуд между Рударци и Църква. Няколкото мегапродукции, снимани тук пожънаха световен успех, но нездрави апетити провалиха проекта ни, разказва рударският кмет. Сега пък световната криза е на път да ни докара държавен капитализъм, се кахъри управникът. Селските кметове сме нещо като изтривалки. Малките населени места бъкат с проблеми, а държавата се отнася с пренебрежение към тях. Село като нашето пък, в което е с 1200 жители по постоянен адрес, с реално живущи над 3500, а през лятото населението достига до 12 000 без посетителите на басейна, е като бомба със закъснител. И като капак на всичко - заради природата и минералната вода се сдобихме с роднини от голям мащаб, които искат само да вземат, реди проблемите управникът.

Сред виладжиите има и изключения, признава управникът. Хора като Ани Салич, Антон Костадинов, Спас Русев, Петко Петков, Христо, бай Любен, Пламен, Рангелов и други, милеят наравно с местните и помагат да решаваме проблемите си, разказва още Павлов. Благодарен е на кметицата Росица Янакиева, която обещае ли нещо го прави. Но иска да види мечтите на хората да се сбъдват. И той като всички рударчани мечтае селото да расте по-бързо от гробищния парк, а автобус № 59а по маршрут Княжево, Владая, Мърчаево отново да спира в центъра на Рударци. Мечтае за централна алея по ул. Черни връх, мечтае да няма боклуци, а местните да са спокойни за себе си и семействата си, и селото да е приветливо за посетителите. Метае градежът на църквата да приключи, а децата вместо да посягат към дрогата, да тичат на стадиона и да спортуват. Селото е сред малкото в страната, които дълги години имаха отбор в В ФГ, и сега поддържаме един мъжки и два детски отбора, разказва кметът, който е и запален футболен фен.

Изгочник: Градски вестник

Автор: Елена Ангелова

Статията е поместена на 10 Април 2009